Скъпи другари,
Благодарим на Комунистическите и Работническите партии, които приеха поканата на Комунистическата партия на Гърция (КПГ). Европейската комунистическа среща е нашето общо поле за обсъждане на европейските и комунистически събития. Срещата ще съдейства за обмяна на опит в борбата на комунистическите и работническите движения, тя се провежда в името на подобряването на съвместната ни дейност.

Ние смятаме, че комунистическите и работническите партии са длъжни да засилят своята самостоятелна идейно-политическа и масова дейност, да координират борбата си срещу експлоататорската система, против ЕС, против капитала и партиите, служещи на интересите му. Различните буржоазни и опортюнистически партии по различен начин притискат прогресивните сили в страните си: те са в пълна координация, лансират различни форми на управление в полза на капитализма. КПГ ще направи всичко възможно, за да укрепи европейското комунистическо и работническо движение, за да засили самостоятелната дейност на нашите партии чрез разработването на победоносна революционна стратегия.

Настоящата среща е и призив към народите на Европа да влязат в редовете не Комунистическите и Работническите партии в държавите си, да работят съвместно с тях в името на по-резултатна организирана борба, в името на социалната битка и за съюза на народните маси против капитала. Настоящата среща призовава народите да се борят против настоящия противник - властта на монополите, империалистическите организации, ЕС и НАТО.

Скъпи другари,
Капиталистическата криза, кризата на свръхпроизводството и натрупването на капитала продължава в Гърция, както и в редица други страни от ЕС. Тя е съпроводена с жестоки антинародни мерки. Кризата не е особеност или явление за отделна страна. Агресията срещу народите расте във всички страни-членки на ЕС, а и в други държави от европейския контенинт, за да гарантира конкурентноспособността на монополите, евтината работна ръка, за да създаде нови сфери за печалба на капитала. В Гърция, например, с бързи темпове се съкращават, закриват и приватизират държавни предприятия, такива като предприятия в отбранителната промишленост (EAS,Ларко), държавните радио и телевизия, както и в други области, имащи стратегическо значение.

В действителност, става дума за антинародна реструктуризация, която беше в плановете на капитала дълго преди началото на кризата. Кризата просто позволи процесът да се ускори и да придобие грандиозни мащаби. И това е факт не само за свръхзадлъжнялите държави от ЕС. Тази политика се провежда във всички страни. Във всички капиталистически държави, без значение дали те са в процес на "спад" или "възход", в "бедния Юг" и в "богатия Север", дори в рамките на старите капиталистически международни обединения, работниците са сблъскаха и продължават да се сблъскват с необходимата за капитала реструктуризация.

Политическите и икономическите щабове на буржоазията водят борба - тя отразява сблъсъка на интересите на различните части от европейската буржоазия. Различните социал-демократически и опортюнистически партии се стараят да вкарат в редовете си част от работническата класа и народните маси в чужда битка, в битка под "чужд флаг". В Европа се води новата-стара битка - битката за баланса на силите. 

Комунистическото и работническото движение не бива да недооценяват неравномерното развите вътре в Еврозоната, в ЕС и извън неговите предели. Например, расте различието между мощта на Германия, Франция, Италия, Испания и т.н. В сравнение с 2000 г. Германия засили позициите си по редица ключови икономически показатели. Това в голяма степен се обяснява с факта, че правителствата на Франция и Италия, с подкрепата на правителството на САЩ, оказват натиск върху немското правителство да вземе върху раменете си повече задължения, например евро-облигации, намаляване на дълговете и пр.

Участниците в битката за управление и експлоатация на народите са много: части от буржоазиите от нашите страни, буржоазните либерални и неолиберални партии, традиционните и новите социал-демократически партии, "левите", новите леви, опортюнистическите мутации на работнически или комунистически партии. И тук се крият основните им различия с автентичните комунистически и работнически партии.. Различия и между самите буржоазни партии има, но всички гореизброени се движат в една посока - те са ориентирани към империалистическия и капиталистически ЕС, те са заложници на неговите политически решения, директиви и резолюции.

Казваме всичко това, защото в действителност империалистическата борба между самите капиталистически субекти е напълно далече от истинските интереси на трудещите се, защото тази империалистическа борба преследва ясните си цели - капиталистическа печалба и разширяване възпроизводството на капитала, а това няма как да доведе до нарастване на благосъстоянието на народа. Този капиталистически сблъсък е налице и в период на криза, и в период на високи темпове на развитие. Нито една алтернативна форма на управление при капитализма не може да ликвидира факторите, съдействащи за увеличаване на дълга.

Скъпи другари,
В условията на капиталистическа криза се изострят и противоречията по отношение на следното: коя държава, коя част от капитала, коя империалистическа сила и съюз ще вземат под контрол ресурсите, нефтените и газовите магистрали, ще управлява пазарите. В условията на краза тези противоречия доказват, че капиталистическата криза и империалистическата война са близнаци. В условията на криза още по-бързо се променя баланса между капиталистическите държави, активират се нови държави, стремящи се към прекрояване на пазарите в своя полза. Старите държави се опитват да съхранят позициите си, да подобрят възможностите си. 

Днес напълно е оправдано твърдението, че "войната е продължение на политиката с други средства". Когато системата, господстващите класи не могат да служат на хищническите си интереси по друг начин, те прибягват до открита война. И това е многократно доказано от историята. Така действа капитализма. "Вълците" се опитват да ни убедят, че имат най-"благи" намерения. Така САЩ, които в продължение на десет години масово използваха "оранжевия фактор" във Виетнам, убивайки 400 хиляди човека и превръщайки половин милион в инвалиди, използват за осъществяване на коварните си планове към Сирия предлога "употреба на химическо оръжие". Та същата тази държава отвъд Атлантика преди 9 години употреби химически бомби с "бял фосфор". Същата тази държава, ръка за ръка с ЕС, хвърли от европейските летища натовски бомбардировачи, които бомбардираха Югославия с обеднен уран.

От трибуната на тази среща приветстваме извънредно значимото съвместно изявление на 77-те Комунистически и Работнически партии от целия свят срещу империалистическото лицемерие и планираната империалистическа война срещу Сирия.

Скъпи другари,
Народите натрупаха горчив опит, благодарение на безпътицата, в която вкара света капиталистическото варварство. Независимо от това, буржоазните и опортюнистически сили се стремят да замъглят мисленето на народите. Те твърдят, че кризата е предизвикана от някакъв си "неолиберален догматизъм", а с това оправдават капиталистическата система и пропагандират сред трудещите се т.нар. "здравословно" развитие на капитализма.

Някои се стремят да ни убедят, че безработицата, която в Гърция достигна 30 %, нищетата и влошаването на живота са причинени най-вече от международните договори, а премълчават, че преди да се разрази капиталистическата криза, светът бе обхванат от предшестваща антинародна реструктуризация. Във Франция, например, където проблемът с меморандумите и тройката не съществуват, Оланд провежда реформа на застрахователната система, рязко повишава застрахователните вноски на трудещите се и за хората в пенсионна възраст. Други изведнъж откриха, че Гърция е "изгубила суверенитета си", че тя е "окупирана".  С това те се опитват да крият жестокия класов характер на провежданите мерки. А успехът на мерките е необходим на настоящата политическа система, за да гарантира тя печалбата на капитала, който да увековечи системата. Точно затова буржоазните партии предоставят суверенните права на такива империалистически съюзи като ЕС и НАТО, за да си гарантират парче от печалбата.

Следователно, решението за трудещите се не е в поддържането на надеждата, че е възможен някакъв алтернативен капитализъм, както ни предлата Партията на европейските леви (ПЕЛ). Та това беше многократно опровергано от историята. За трудещите се тази позиция е напразна и болезнена загуба на време. Доказателства виждаме в антиранодните мерки и огромните проблеми в САЩ, във Франция... Та нима не е видно, че управлението на тези две държави е отрова за работниците и народите им?!

Т.нар. "демократизация" на ЕС, т.е. "очовечаването" на капитализма, за което в Гърция говори СИРИЗА, а в Европа ПЕЛ, също не е решение. ЕС не може да гарантира на народите равноправие и демократичност. И това го доказа още Ленин в труда си "За лозунгите на съединените щати на Европа".

Трудещите се са способни и длъжни да планират своето "контранастъпление" срещу реакцията и милитаризма на ЕС. И контранастъплението не бива да доведе до новото победонасно връщане на капитализма от 18 и 19 век, което предлагат някои политически сили в името на възстановяване на "суверенитета" на буржоазните държави. Не само защото историята не може да се върне назад, а защото светът вече е в нов, империалистически етап, светът се намира в последния етап на капитализма, в който монополите се стремят да удовлетворят интересите си чрез създаване на антинародни междудържавни съюзи. Защото дори една държава да излезе от подобен капиталистически съюз, налице ще бъдат хиляди, десетки хиляди начини тя да продължи да бъде обвързана с неравноправни зависимости в рамките на империалистическите "пирамиди" от световната капиталистическа система.

Скъпи другари, 
Ние знаем, че силите на капитала ще се стремят да използват всички налични инструменти не само, за да дезориентират трудещите се, но и за да ги изплашат. В Гърция капиталът използва за целта "Златна зора" - престъпна, нацистка организация на главорези, която се представя като "анти-системна". Неотдавна тя нанесе удар по кадри на КПГ, заплашвайки живота им, а после уби млад човек. Същата тази организация, хранеща се с расовата ненавист, уби, преби, изтормози десетки имигранти в Гърция. За последните години тя създаде "търговия с роби" - бюра за наемане на евтина работна ръка от средите на имигранти. По заповед на работодатели, тази организация поощрява понижаването на работни заплати, опитва се да вземе под свой контрол профсъюзите, да ги превърне в оръдие на крупните работодатели, на собственици на кораби, на експлоататори на труда на работниците. Тази организация за сетен път доказва, че фашизмът е явление, пораждащо се от загниващия капитализъм.

Резултатната дейност за окончателното ликвидиране на фашизма е свързана с народната борба за сваляне на системата, която поражда нацизма. Борбата на работническото и народното движение трябва да се движи в тази посока. Т.нар. антифашистки фронтове, в които участват редица политически сили, защитаващи капиталистическата експлоатация, са само дезориентиращи и вредни за трудещите се.

Капиталистическата експлоататорска система, нейните кризи, империалистическите войни, опитите да се възроди фашизма, огромните проблеми на обикновените хора, които системата поражда, всичко това показва, че капитализмът е изживял живота си, че е остарял. Че трябва да се борим за неговото ликвидиране.

Скъпи другари,
КП е незаменима в борбата на трудещите се, в битката срещу антиработническите, антинародните мерки, а и за създаване на революционна стратегия, за да бъдат създадени предпоставки за коренна промяна на отрицателния баланс на силите, което да позволи на организираните работнически и народни маси да изкоренят причините, пораждащи бедността и войните, причините за непрестанната експлоатация на обикновените хора, причините за вопиющата алчност за натрупване на богатство за капиталистите.

КПГ неотдавна проведе своя 19 конгрес и прие новите си Програма, Устав и Политически резолюции. С това КПГ доказа, че партията няма да поддържа живота на гнилата капиталистическа система, няма да удължава живота на загнилата буржоазна държава, няма да участва в управлението на страната в условията на криза на капиталистическата система в което и да е капиталистическо правителство, както и да се нарича то. Защото не искаме да излъжем трудещите се. Политическата сцена в Гърция се преобразува. Опортюнистическата партия СИРИЗА с бързи темпове се превърна в социал-демократическа, в нова "опора" за двупартийната буржоазна политическа система. В условията на господство на монополитие, в рамките на империалистическите съюзи ЕС и НАТО, нито едно управление не може да реши и дори да облекчи живота на работническата класа и бедните народни слоеве. Напротив, то просто ги поставя по нов начин на колене, пречупва работническото движение, подчинява силите и води до загуби на ценното за народа време.

КПГ акцентира вниманието си върху създаването на Народен съюз, който ще стане изразител на интересите на работническата класа, на самонаетите и бедните селяни, на млежите и жените от работническите семейства, от семействата на обикновени хора. Народният съюз е ясно ориентиран  против монополите и капитализма. Народният съюз ще представлява обществено движение, насочено към ликвидиране на капитализма и няма да има нищо общо с върхушката в политическите съюзи и с решенията, предлагани на народа от смътните псевдо-леви.

Народният съюз ще се обособи в рамките на съвместните действия на работническото, профсъюзното движение, влизащо в ПАМЕ, бедното селячество, организирано в ПАСИ, самонаетите ПАСЕВЕ, младежте от МАС, жените, учащите се от ОГЕ.

Народният съюз дава отговор на въпросите: как да дадем отпор на варварските класови антинародни мерки, как да концентрираме силите си и да организираме контранастъпление, за да победим в битката срещу властта на монополите. Народният съюз има ясна антимонополна, антикапиталистическа ориентация. Той се стреми към скъсване с империалистическите съюзи, бори се против империалистическите войни и участието в тях. Работи, за да засили сплотеността на антимонополните, антикапиталистическите общестевни сили, стреми се борбата да доведе до установяване на народна власт. Народният съюз е насочил борбата си против репресивните механизми. 

Народният съюз ще концентрира силите си във всеки град, в заводите, търговските центрове, болниците, лечебните центрове, в предприятията от енергийната сфера, телекомуникациите, инфраструктурата, транспорта. Той ще гарантира съвместната дейност на тези сили във всеки отрасъл, ще добави силите на безработните, на бедните и селяните, на всички трудещите се. Народният съюз е дело на съзряващото политическо съзнание, на наличната политическа организация  и е своеобразна форма на класова борба.

В момента неговата дейност се заключава в организиране и координиране на силите за съпротива, солидарност, оцеляване. Народният съюз се бори за доходите на работниците и обикновенитехора: за заплатите и колективите трудови договори, за пенсиите, трудовите права, цените на селскостопанската продукция на производителите. Защитава селяните, самонаетите, безработните от спекулациите на банките. Защитава правото на безплатно държавно образование, здравеопазване, социална защита, за евтини и качествени продукти за народно потребление, за достъп до култура и спорт. Бори се срещу наркотиците, за еманципация и равноправие на жените, защитава безработните, правата на учащите се и студентите, жилищната политика пр., защитава текущите потребности на младите семейства, против наркозависимостта и алкохолизма. Народният съюз настоява за създаване на антисеизмична инфраструктура и канализационна система, за държавна инфраструктура за подобряване условията на живот, за балансирано влияние на човека върху околната среда. 

Народният съюз се бори и против държавния натиск, против насилието от страна на работодателите, защитава профсъюзните, политическите свободи, показва, че буржоазната демокрация е форма на диктатура на капитала и монополите. Борбата за изход от кризата в името на народа е неразривно свързана с изхода от ЕС, притив всички империалистически съюзи и обединения. Борбата за излизане от ЕС е свързана с борбата против монополите, с борбата за народна, работническа власт. Исканията за скъсване с еврото и за излизане от ЕС, издигнати от редица буржоазни партии, обаче, не посягат върху монополите, не поставят въпроса за тяхното обобществяване, за национално планиране, за народна власт, т.е. те не говорят за задължителните  инструменти за развитието на страната в името на народа, не говорят за работа за всички, за ликвидиране на неразномерното развитие на регионите, не споменавт и дума за взаимоизгодно сътрудничество между всички страни от нашия континент и от света. Те не предлагат положителни за народа перспективи, а увековечават капиталистическата систама и властта на капитала, увековечават всичко това, което ни води до кризи и войни.

Решенията а 19-ия Конгрес изведоха като първа необходимост засилване връзките между партийните организации  и работниците, народните маси и необходимоста от присъствие на партията във всички стратегически отрасли, на всяко работно място. Ние отчитаме намерението на буроазията да сломи работническото движение и да предотврати и най-малката радикализация на работническата класа и бедните народни слоеве. А всичко това е свързано с ограничаване дейността на КПГ и провъзгласяването на антикомунизма като официална държавна идеология с помощта на популярната теория за "двете крайности". Ето защо ние настояваме за съществена идейно-политическа и организационна подготовка на работническото движение, която ще позволи на партията на работническата каласа  да приеме всеки призив, който възниква в неравния път на класовата борба - за свалянето на капиталистическата експлоатация в името на излизане от империалистическите съюзи и построяването на социалистическо-комунистическо общество.

Скъпи другари,

КПГ не крие от трудещите се, че след падането на социализма в СССР и страните от Централна и Източна Европа, комунистическото и работническото движение преживява големи трудности. То преживява дълбока идейно-политическа и организационна криза, върху него оказват влияние както буржоазните сили, които често прилагат репресивни мерки, насочени към ограничаване дейността или забраната на КП, така и опортюнистическите сили, стремящи се да лишат КП от нейния революционен характер и да я подчинят на капиталистическата система. Комунистическото движение, особено в Европа, се намира в рязко противоречие с нуждите на работниците. Без силно комунистическо движение във всяка страна, без координиране на дейността и разработването на съвместна революционна стратегия, комунистическото движение не може да осъществи целите си. 

Друг път няма. Пред нас е сериозна политическа битка - изборите за Европарламент. Комунистическите и работническите партии ще насочат всичките си сили срещу буржоазната и опортюнистическа стратегия, против ЕС и ще издигнат свои политически предложения.

Другари,
Преди 165 години Маркс и Енгелс публикуваха гениалния си труд "Манифест на Комунистическата партия", който започва с думите "Един призрак броди из Европа - призракът на комунизма. Всички сили на стара Европа са се обединили за свещеното смачкване на този призрак".

Настъплението срещу комунистическите идеи от страна на буржоазията и опортюнистите показва, че този "призрак" продължава да пречи на "стара Европа", независимо, че е слаб. Показва, че той е носител на единственото истинско алтернативно предложение - построяването на социалистическо и комунистическо общество. Чрез развитие на сътрудничеството и съвместната дейност между комунистическите и работническите партии в Европа, ще бъде създадена подходящата почва за значителни радикални промени на европейския континент. КПГ ще работи според възможностите си в тази посока.