Уважаеми другари,

Провеждаме 22-та международна среща на комунистическите и работнически партии, изправени пред трудностите на пандемията. Срещаме се тук, в Хавана, за да продължим усилията, които започнаха през 1998 г. в Атина и обхванаха много региони на земното кълбо през години които последваха.

Комунистическата Партия на Гърция приветства комунистическите партии и благодари на Комунистическата Партия на Куба за организирането на 22-та МСКРП и за нейното гостоприемство. Изразяваме своята непоколебима международна солидарност с Кубинската Комунистическа Партия и кубинския народ, който днес е изправен пред сериозни икономически трудности. Заклеймяваме американския империализъм и неговите съюзници, 62-годишната неприемлива блокада на Острова на Революцията с цел подкопаването на придобивките на кубинския народ, както и антикомунистическата кампания и насочените контрареволюционни дейности. Изискваме прекратяването на империалистическата блокада и всякаква намеса във вътрешните работи на Куба.Борбата на Фидел, на Че, на Раул и на ред други революционери, героичната въоръжена борба, победата на революцията на 1 януари 1959 г., провъзгласяването на нейния социалистически характер и многогодишното противопоставяне на империализма вдъхновяват и днес народите.

22-ият МСКРП се провежда в условията на едно много опасно развитие на събитията.Капиталистическата система днес се характеризира от изострянето на конкуренцията, която води до империалистически войни и интервенции, ръст на експлоатацията, бедност и безработица, потоци от бежанци и мигранти, търсещи по-добър живот.Народите страдат от непоносимо високите цени, ниските заплати и пенсии и енергийната бедност. Пандемията подчерта още повече класовия характер на буржоазните държави и голотата на системите за обществено здравеопазване, трагичните последици от политиките на тяхната комерсиализация. Нашата партия високо оценява мерките, предприети от Куба по време на пандемията за защита на здравето и живота на къбинския народ, както и нейния международен принос.

Насърчаването на така наречената стратегия за „зеления преход“ под предлог опазването на околната среда, както и прословутата 4-та индустриална революция, са съвременните инструменти на капитализма за инвестиране на натрупаните капитали, обслужват интересите на буржоазията, засилват атаките срещу народите и експлоатацията на работническата класа.

Засилването на борбата на комунистите за събаряне на варварската капиталистическа система е задача от първостепенна важност и в тази насока бихме искали да се спрем на някои ключови въпроси от стратегическо значение, касаещи комунистическото движение, в чиито редици се развива интензивна, но нужна борба. Ние се съсредоточаваме върху тези въпроси, вярвайки, че новите условия на класовата борба и противопоставянето на капитализма поставят високи изисквания към комунистическото движение, което се влачи в опашката на събитията. Реорганизацията на комунистическото движение и постигането на идеологическо и политическо единство ще остане само пожелание, ако неговият път не бъде преразгледан на базата на революционните принципи, на марксистко-ленинската теория и ценния опит от Октомврийската социалистическа революция.

KПГ се опитва да допринесе за тази кауза и в същото време се опитва да използва възможностите за развитие на съвместната дейност на комунистическите и работнически партии. Позволете ни да отбележим, че призивите „продължаваме с това, което ни обединява и оставяме това, което ни разделя“, украсяват ситуацията и възпрепятстват необходимата и смислена дискусия, която може да помогне за да се извлекътнужните изводи от контрареволюционните процеси и кризата в комунистическото движение. Те възпрепятстват определянето на причините, проблемите и грешките, което смятаме ще позволи да се засили борбата срещу всяка тенденция за компромис с управляващата класа, срещу опортюнизма, за да се мобилизират усилията за разработване на единна революционна стратегия срещу монополите и капитализма.

Първо, империалистическата война в Украйна между САЩ, НАТО, ЕС и капиталистическа Русия разкрива тежките последици от контрареволюцията и капиталистическата реставрация, довели до това, че народи, които в продължение на 70 години са изграждали заедно социализма в многонационална държава - СССР, сега се избиват помежду си за интересите на буржоазията.

Горивният материал за тази война бе натрупан в предходния период, след завършването на процеса на събарянето на социализма през 1991 г. Тази война бе поджегната:

•    От намесата на евроатлантическия блок във вътрешните работи на Украйна през 2014 г., в подкрепа на фашистки и профашистки сили и от налагането на правителства, прокарващи неговите интереси. В тази насока е и натрупването на военни сили на НАТО по границата с Русия и създаването на нови американски бази в региона.

•    От процеса на придвижване на плановете на руската буржоазия и нейните политически представители, които, след катов началния етап се угодиха на НАТО за да стабилизиратсвоята буржоазна власт в Русия, в последствие се насочихас цел да контролират източниците на богатство в Украйна и вдруги, бивши съюзни републики от единния Съветски съюз в рамките на евразийската капиталистическа интеграция, в конкуренция с европейските и американските монополи. В началото на 2022 г. осъдихме операцията и намесата на руските въоръжени сили по Договора за колективна сигурност в Казахстан, срещу масовите народни демонстрации и други борбени изяви.

Ние осъждаме реакционния режим на Зеленски, украинските антикомунистически, националистически правителства, които извършиха престъпления срещу народа на Донбас, забраниха Комунистическата партия на Украйна, преследват комунистите и нарушават правата на украинския народ.Осъждането на империализма на САЩ и НАТО и на украинските правителства не може да оправдае обаче неприемливата руска интервенция в Украйна, нарушаването на нейната териториална цялост и суверенитет, поради чието нахлуване загиват хиляди хора, страдат украинският и руският народ, общо народите в региона.

Войната в Украйна бе предизвикана от конкуренцията за подялбата на пазарите, за контрола върху източниците на богатство ивърху регионите със стратегическо значение. Води се от буржоазията и имаимпериалистически характер и от двете странина конфликта. Насочена срещу народите и съществува голяма опасност тя да ескалира в широкомащабна война, дори с използването на ядрени оръжия.

Предлозите, използвани от двете страни, целят да бъдат манипулирахи народите, да ги подведът. Претекстът, използван от евроатлантическите сили, че имаме сблъсък между "демокрацията" и "авторитаризма", е безпочвен. Тези сили са отговорни за десетки империалистически войни, включително войните в Югославия, Афганистан, Ирак, Сирия и Либия.

Объркващи са и претекстите, използвани от руското ръководство, за „денацификацията” и „антифашисткия” характер на войната. Руското държавно и правителствено ръководство, което е рожба на контрареволюцията и е виновно за разграбването на труда и имуществото натрупано от съветския народ, еотговорноза укрепването на фашистките сили в Украйна, продължава нагло да очернява безценния принос на Ленин и на Великата ОктомврийскаСоциалистическа Революция, постиженията на социалистическото строителство, прибягва систематично до антикомунизъм.

Управляващата класа в днешна Русия е изразител на интересите на руските монополи и управляващите сили на капитализма, тя не може да бъде антифашистка сила.Фашизмът е продукт на капитализма, резерв на експлоататорите в борбата срещу народите. Трудовото движение трябва да се бори с него организирано, масово, а не да възлага тази задача на буржоазията, на част от политическите и сили и нейната държава. Борбата срещу фашизма е свързана с борбата за премахване на причините, които го пораждат, за събарянето на самия капиталистически строй.

Развитието на събитията показва, че конфронтацията в Украйна е част от цялостната картина на империалистическите противоречия, раздиращи планетата, като специално отбелязваме опасността от конкуренцията между САЩ и Китай за надмощие в империалистическата система, както и сблъсъка между евроатлантическия лагер и нововъзникващия евразийски блок, воден от Китай и Русия.

Ключовият въпрос е позицията на комунистите спрямо империалистическата война. Обуславя се от това, че в епохата на империализма, т.е. на монополистичния капитализъм, войните, водени от буржоазията, са несправедливи, империалистически войни. Народите трябва да ги осъдят, да активизират своята самостоятелна идейно-политическа и масова борба за събаряне на властта на капитала, премахване на капиталистическата експлоатация и изграждане на социализма-комунизма.

Всяко отклонение от този принцип неминуемо ги ориентира към интересите на буржоазията, към един или друг лагер на грабителите, което има болезнени последици.

Комунистите се противопоставят на ужасите на войната, но не сеят илюзии. Те разкриват социално-класовото съдържание и условията, способни да осигурят истински мир и приятелство между народите, като подчертават, че в условията на "империалистическия свят" се изострят противоречията и се създават предпоставки за империалистически войни.Подвеждаща епозицията за създаването на една "нова архитектура за сигурността" и за изграждането на механизми, които уж биха позволил интересите на САЩ, НАТО и ЕС да бъдат приведени в съответствие с интересите на Русия и Китай, за да се постигне т.н. „мирно съжителство“.

Подобни теории допринасят за създаването на лъжливи очаквания, губи се основният проблем, а именно конфронтацията между различните монополистически интереси и капиталистически държави, която конфронтация е в основата на икономическите и военните конфликти. Исторически, но и теоретично е потвърдено, че никакво временно споразумение между капиталистическите държави не може да осигури траен мир.

Споразумения, както първото и второто Минскоспоразумение, отразяваха временните и крехки компромиси ведин определен период.Те бяха използвани в зависимост от плановете на всяка страна и затова се провалиха. Това важи и за десетки други споразумения, използвани за временното успокояване на империалистическите конфликти. Внася объркване и пропагандирането на ролята на ООН и на "международното право", което обаче бе формирано през предходните десетилетия по инициатива на Съветския съюз и затова даде своя принос на страната на народите.

Днес ситуацията е променена, съотношението на силите е плачевно, на практика ООН е свързана с подкрепата на плановете на САЩ и НАТО, на империалистическите намеси, както видяхме в ред страни - Югославия, Афганистан, Сирия и Либия. Важни резолюции на ООН, приети благодарение на Съветския съюз и на другите социалистически страни, остават заключени в „чекмеджетата“, за което свидетелстватпродължаващата израелска окупация на Палестина и турската окупация в Кипър.

През последните години, особено след създаването на БРИКС, теорията за така наречения „многополюсен свят“ като отговор на „монополистичния“ свят и хегемонията на САЩ беше предложена като разрешение за осигуряването на мира и на интересите нанародите. Но по същество тази теория призовава народите да се откажат от защитата на своите интереси или да ги уеднаквят с интересите на буржоазията и  други империалистически центрове, конкуриращи се с американския империализъм за контрола над природните ресурси и пазарите.

Идеи от този род водят до разоръжаване на работническата класа, до премахването на самостоятелната борбата на трудещия се народ срещу експлоататорите. Поставят народите под чуждифлагове и лозунги от типа „няма чисто антиимпериалистическа борба и чисто социалистически планове“, и така това което се прокрадва е „съюзът на антиимпериалистически и прогресивни сили“, включващ в себе си и буржоазни политически сили, и капиталистически държави и съюзи.

В настоящия период KПГ провежда една богата антивоенна и антиимпериалистическа дейност. Ние участваме във инициативата, предприета от 4-те комунистически партии: Комунистическата работническа партия на Испания, Комунистическата партия на Мексико, Комунистическата партия на Гърция и Комунистическата партия на Турция,с цел да бъде издадено съвместно изявление. Приветстваме 43-те комунистически партии и 30-те комунистически младежки организации, които заеха принципна позиция срещу войната в Украйна и показаха нейния империалистически характер и истинските и причини.

Нашата партия се бори срещъ буржоазията, срещу правителствата и партиите, които отстояват нейните интереси, както и срещу буржоазната държава цялостно. Бори се срещу политиката на въвличане на страната ни в империалистическа война и в плановете на САЩ, НАТО и ЕС. Тя се бори за закриването на военните бази на САЩ и НАТО в Гърция, за чието създаване са отговорни всички буржоазни правителства, както това на либералната партия “Нова Демокрация”, такаи на социалдемократическите партии СИРИЗА и ПАСОК.

Осъждаме тези правителства за превръщането на страната ни в американо-натовски плацдарм и заедно с народа настояваме за прекратяване на изпращането на военна техника в Украйна. Борим се за връщането на гръцките военниконтингенти от империалистически мисии в чужбина, борим за изизането на Гърция от НАТО и ЕС, от всички империалистически съюзи, което, неминуемо и закономерно, трябва да се свърже с установяването на власта от работническата класа, така че народът да стане истински стопанин на страната си.

KПГ отстоява тезата, че борбата за защита на границите и суверенните права на Гърция, от гледна точка на интересите на работническата класа и на народните слоеве, е неделима от борбата за свалянето на властта на капитала. Това няма нищо общо със защитата на плановете на този или онзи империалистически полюс, на рентабилността на това или онова монополистично сдружение.

Второ, в международното комунистическо движение съществува идеологическа конфронтация.Разгърнала се е голяма дискусия за това какво представлява империализмът и според нас е необходимо да продължим да водим този диалог многостранно, другарски да обменяме аргументи, защото това е един фундаментален въпрос.

Ленинската теория за империализма остава актуална и днес, въоръжава комунистите които са длъжни да я доразвият, взимайки в предвид бързото разрастване и господството на монополите, ролята на буржоазните държави като основа на тяхната дейност, по-нататъшното засилване на конкуренцията, но и основното противоречие на капиталистическата система, между наемния труд и капитала. Империализмът, това е монополистическият капитализъм,който се основава на големите акционерни предприятия, на монополите, на нарастващото значение на износа на капитали за сметкана износа на стоки, на създаването на финансовия капитал (като сливане на индустриалния с банковия капитал), на разделението и преразпределението на пазарите и териториите.Тези признаци са присъщи не само на държавите които се намират на върха на империалистическата пирамида, те са еднакви за всички държави, силни или слаби, защото монополистичната, реакционна епоха на капитализма има единни характерни черти.

Всяка капиталистическа държава се интегрира в империалистическата система и провежда империалистическа политика в съответствие със своята икономическа, политическа и военна мощ в мрежатана неравномерни взаимозависимости и зависимости, където се извършват промени и преустройства. Това се дължи на закона за неравномерното развитие. В епохата на империализма всички буржоазни държави са въвлечени в борбата за интересите на своите монополи.

Следователно ограничаването на концепцията за империализма само до Съединените щати и тяхната агресивна външна политика или до политиката на мощните държави-членки на ЕС необоснованоумаломъжава социално-икономическото съдържание на империализма и реакционния характер на системата.Анализът, който ограничава империализма само до Съединените щати, води до погрешни политически заключения, до позицията да се насърчава съюзът на работническата класа с части от буржоазията,с части от нейните експлоататори в името на противопоставянето, например, с американския империализъм, за осигуряването на т.нар. "националната независимост". Този избор дезориентира трудещите се и оставя буржоазията извън обсега, докато същевременно тя прокарва своите интереси във всяка една страна но инанивото на международната конкуренция, участва в плановете на империалистическите съюзи.

Законът за неравномерното развитие, който е характерен елемент на капитализма, обективно води до неравноправни отношения. Някои държави се издигат над други и са на върха на империалистическата пирамида поради своята икономическа, политическа и военна мощ, но това не оправдава политиката на буржоазията и на буржоазните държави, заемащи по-ниска позиция в империалистическата система, които се стремят се да подобрят статута си.

Съотношението на силите между капиталистическите държави се променя. Мощните държави-кредитори от 20-ти век вече са станали държави-длъжници (напр. огромният държавен дълг на САЩ, Франция, Италия), докато Китай днес е държава-кредитор. Промяната във силитемежду Великобритания и Индия от 20-ти до 21-ви век е типичен пример.Базираните в Гърция монополи контролират икономиката, изнасяйки капитали в много страни. Корабовладетелците са на върха на световното корабоплаване. Буржоазията претендира за повишаване на стратегическия си статус, буржоазните правителства въвлякоха страната ни в НАТО и ЕС, участват в голям брой империалистически мисии в чужбина, в подялбата на плячката.

Трето, в рамките на монополистичния капитализъм израсна и гробокопачът на капиталистическата система - работническата класа, авангардната сила на обществото, носителят на новите социалистически производствени отношения. Производственните сили нараснаха значително, съзряха материалните предпоставки за новото социалистическо общество.

Капитализмът е изчерпал границите на своето историческо развитие, той е прогнил.

Епохата ни е епохата на преход от капитализма към социализма-комунизма. Контрареволюционният обрат не променя характера на нашата епоха. Напротив, той го потвърждава. Той показва жестокостта на експлоататорската система, основана на властта на капитала, капиталистическата собственост върху средствата за производство, печалбата.Основното противоречие между обществения характер на производствения процес и частнокапиталистическата форма на присвояване на неговите резултати, противоречието между труда и капитала, се изостря, придобива невиждани размери и трябва да бъде разрешено чрез социалистическата революция.

Характерът на една революция се определя не от съотношението на силите, а от съзряването на материалните предпоставки за прехода към социализма и от основното противоречие, което тя е призвана да разреши. И важен въпрос на дневния ред днес (в епохата на империализма) е необходимостта от програмни промени с акцент върху социалистическия характер на революцията и борбата за власта на трудещите се.

Обективно не съществува междинен етап между капитализма и социализма-комунизма, защото няма и междинна власт между буржоазната и работническата власт. Всяко правителство в рамките на капиталистическата система възпроизвежда власта на капитала и капиталистическата собственост върху средствата за производство, запазва експлоатацията на работническата класа от капитала, експлоатацията на човека от човека.

Според нас подходи, основани на погрешнистари анализи и стратегически стратегии на комунистическото движение по отношение на „преходните стадии“, формирането на „антимонополистични правителства“ заедно със социалдемокрацията, защитавайки и увековечавайки, както е доказано , капиталистическата експлоатация, връщат комунистическото движение назад, те са фактор за днешната криза на комунистическото движение.Едностранната критика на така наречения "неолиберализм" отслабва борбата срещу стратегията на капитала, насърчаванаот либерални или социалдемократически антинародни политики, в зависимост от обстоятелствата. Оправдава социалдемократическото управление на системата, повдига фалшиви дилеми и предизвиква объркване сред народните маси.

Както се очакваше, така наречените "прогресивни правителства" съхраниха основата на капитализма, подкрепиха буржоазната държава и опирайки се на нея, на властта на монополите, се интегрираха в системата, предприеха антинародни мерки, които причиниханародното негодувание, потушават народните протести и подкопават дейността на комунистическите партии. Те освободават пространство за реакционните сили, които се връщатна власт в един порочен кръг от редуващи се буржоазни политически сили, управляващи капитализма.Това печално се потвърждава от много познати "експерименти" и в Европа, и в Латинска Америка, но и по цял свят.

Не само че не се появи никаква промяна в съотношението на силите в полза на комунистите, на работническата класа и на нейните съюзници, но работническото движение всъщност беше обезоръжено. Комунистическите партии, участващи в тези правителства, загубиха своята идеологическа, политическа и дори организационна самостоятелност.Дългогодишният опит показва, че участието на комунистическите партии в буржоазните правителства или дори и подкрепата им прави комунистите причастни в запазването на капиталистическата експлоатация, подкопава доверието на трудещите се в тях.

Борбата за събарянето на капитализма иза работническата власт е маяк за комунистите, дава сила в класовата им борба. Днес ставакрайно наложително реорганизирането на работническото движение, изграждането на социалния съюз на работническата класа с бедното селячество и самозаетите от града, засилването на антимонополистическата и антикапиталистическа борба за сваляне на капиталистическата система, против логиката за нейната реформация, против утопията за "хуманизиране на капитализма".

KПГ е в челните редици на борбатав Гърция, на всички фронтове: за правата на работниците инарода, за задоволяване на техните нужди, срещу покачването на цените и енергийната бедност, за подписване на колективни трудови договори, за повишаване на заплатите и пенсиите, за медицинско обслужване и образование. Подкрепяме борбата на Общоработническия БоевиФронт (ПАМЕ), обединяващ в редиците си стотици профсъюзни организации.В нашата страна се развиваголяма и трудна борба, печелят се големи или по-малки победи. Борбатасе води в различни сектори и отрасли, например в строителния сектор, срещу монопола на Cosco в пристанището на Пирея, в предприятия като E-food, където са подписани задоволителни колективни договори. Многомесечни протести срещу уволненията се провеждат в завода за производство на фероникел (LARCO), в заводите за торове и петролната рафинерия в град Кавала, във винарната “Маламатима” в Солун. Работническата класа е изправена пред репресиите на буржоазната държава, сблъсква се с нея ежедневно.

ПАМЕ обединява в редиците си нови и нови работнически сили, печели мнозинството в много профсъюзи. Има мнозинство в стотици профсъюзни организации, отраслови федерации и местни (териториални) работнически центрове, в много от тях е първа сила. Като цяло ПАМЕ е втората по общонационално влияние и позициисила в профсъюзното движение. Повече от 500 синдикални организацииучастваха на неотдавнашнатаобщонационална конференция на ПАМЕ. В ход е подготовката за голяма общогръцка стачка, която е насрочена за 9 ноември.Комунистите играят решаваща роля в движението на беднитеселскостопански собственици, ние подкрепяме исканията им, както и бойните форми на тяхната борба, например блокирането на пътища с трактори и др. подобни. Подкрепяме и борбата на самозаетите в градовете, въпреки отрицателния баланс на силите в техните третостепенни (национални) сдружения, където е силно влиянието на едрия капитал. На студентските избори фракцията, подкрепяна от Комунистическата младеж на Гърция (KМГ), зае първо място.

Същевременно нашата партия идентифицира и се бори със своите слабости. Непрекъснато се стремим да станем по-ефективни и фактът, че хиляди трудови хора активно се борят в Гърция, се дължи на революционната стратегия на KПГ, на нейните силни връзки с работническата класа, с народните слоеве, с младежта, на специализираната идеологическа и масова дейност сред жените, като цяло на идейно-политическата конфронтация с десните партии и социал-демокрацията, с интегрираните в системата псевдолеви сили, с опортюнизма.

Наблюдаваме периодически в различни страни да избухват големи протести, народни бунтове, народното възмущение да се изразява масово и решително. Типичен пример са събитията в Казахстан през януари тази година и през пролетта и лятото в Шри Ланка. Комунистите трябва да проучат добре тези събития и да направят своитв си изводи. Тези, но и други примери свидетелстват за факта, че днес, в нереволюционни условия, е необходима системна идейно-политическа работа за подготовка на субективния фактор (партията, работническата класа и нейните съюзници) за социалистическата революция, като се отчита фактът, че моментът на нейното избухване се определя от обективните условия, от кризата, която обхваща всички сфери, икономически, политически и други държавни механизми, т.е. революционната ситуация.

Четвърто, въз основа на дългогодишни изследвания, свързани с причините на свалянето на социализма в СССР, нашата партия стигна до важни изводи, които обогатиха нашата стратегия и разбирането ни за социалистическото строителство.

Социализмът беше разрушен "отвътре и отгоре" в условията на опортюнистичното разпадане на КПСС, когато беше взет курс за разрешаване на проблемите на социалистическото строителство с помощта на капиталистически инструменти, елементи на пазара, когато бяха променени иподкопани принципите на социалистическото строителство, общественната собственост върху средствата за производство и централизираното планиране.

На тази основа се формира една социална прослойка, чиито интереси не се включваха в рамките на социализма, което се отрази и на партийно и държавно-политическо ниво. Перестройката беше последният акт на тази драма. Затова е необходимо тези въпроси да се разследват, да се занимаваме сериозно с тях, да се обсъждат. Още повече, защото днес имаме организирани атаки срещу принципите на социалистическата революция и социалистическото строителство.

Множат се теориите, които пропагандират така наречения "пазарен социализъм", който премахва принципите на обобществяването на средствата за производство и централизираното научно планиране, насърчава икономическата дейност на капиталистическите предприятия, опира се на критериите за печалба и легализира експлоатацията на работническата класа от капитала.Само че това не е социализъм, а капитализъм и преди да е станало твърде късно, днес спешно трябва да се поставим този въпрос открито, за да може всяка партия да изрази отношението си по въпроса.

KПГ е изразила своето мнение за Китай и неговия капиталистически курс, обосновавайки позицията си, че в Китай отдавна доминират капиталистическите производствени отношения, монополите във всички сфери доминират и се укрепват, а работната сила е станала стока, подложена на експлоатация от висока степен. Базираните в Китай монополи, подкрепяни от държавата, се разширяват по света, изнасяйки трилиони долари, използвайки „новия път на коприната“ за проникване на монополите в Азия, Африка, Европа, Латинска Америка, умножавайки капиталистическите си печалби. По време на този процес в Китай са се появили над 1000 милиардери, които заемат първите места в списъка на световната плутокрация.

Комунистите са написали героични страници, борейки се под своите знамена за социализъм-комунизъм, това им е давало сила. Но и днес, вървейки по този път, по пътя на Октомврийската социалистическа революция, комунистическото движение може да преодолее идеологическата, политическата и организационна криза, пред която е изправено, опирайки се на марксизма-ленинизма, на пролетарския интернационализъм, защитавайки принципите на социалистическата революция и социалистическото строителство, съгласувайки и свързвайки своята стратегия с нуждите на класовата борба и на революционната реорганизация.

Вървейки по този път, те ще успеят да укрепят комунистическите партии, да създадат нови организации в заводите, в стратегическите сектори и предприятия, да укрепят връзките си с работническата класа, народните слоеве, с младежта и жените от народа. На тази основа може да се засили борбата в условията на днешнататруднаситуация, на продължаващите империалистически войни и новата мащабна капиталистическа криза, която не е далеч.

Днес, 100 години след създаването на Съветския съюз, за нас, за съжаление, не съществува една такава опорна сила, която да крепи трудещите се и народите, както беше СССР. Ние обаче сме убедени, че социализмът е бъдещето на човечеството, единствената истинска алтернатива за народите, а народите са единствената суперсила, способна да го осъществи.

29.10.2022 г