Тристранният договор за “съюз за сигурност” между Съединените щати, Австралия и Великобритания, под името “AUKUS”, обявен на 15.09.2021 г., беше нова и важна стъпка развитие в структурата на империалистическите съюзи. Но какво конкретно означава това и какви допълнителни задачи възникват пред комунистическото движение?

Значението на Индо-Пацифика

Въпреки че новото споразумение беше постигнато между три неазиатски сили, в същото време е ясно, че то се фокусира върху действието на тези сили именно в Азия и в по-широкия Индо-Тихоокеански регион, който произвежда 60% от световния БВП, и според предвиждания през следващите години ще поеме 70% от търсенето и потрблението на енергия. Представлява зона, която вече е важен “канал“ на глобалното търговско корабоплаване, а също така е характерно, че, по данни от 2017 г,. 40% от световната търговия на втечнен природен газ (ВПГ) се осъществява чрез него.

Голяма част от военноморските и боенновъздушните сили на САЩ вече са дислоцирани в региона на Тихия океан. Там се строят нови военни бази на САЩ, провеждат се мащабни военни учения.

В същия регион се подклаждат и съхраняват продължаващи спорове за морските и сухопътните граници, където е ясно, че Китай оспорва международното морско право и суверенните права на страни от региона, като напр. на Виетнам. Изказвайки се на тазгодишната 75-та сесия на Общото събрание на ООН, президентът на Виетнам Нгуен Фу Чонг призова страните от региона да се въздържат от едностранни действия в Източното море (или Южнокитайското море, както се иначе се нарича), подчертавайки морското право1. Няколко дни преди говорителката на виетнамското външно министерство Ле Тхи Тху Ханг подчерта, че Виетнам ще защитава островите в архипелагите Хоагса и Чонгша, чийто суверенитет се оспорва от Китай.

Посещението на вицепрезидентката на САЩ Камала Харис във Виетнам и други страни от региона съвсем не бе случайно. Припомняме, че от 2016 г., след едностранно обжалване на Филипините, съществува решение на Хагския съд, с което се отхвърлят китайските искове, решение което обаче Китай не признава, твърдейки че е въпрос на национален суверенитет, по който няма юрисдикция този съд.

Съединените Щати отново се стремят да се утвърдят като самопровъзгласил се “защитник на народите”, този път в конкретния регион, срещу плановете за разширяване на китайските монополи и стремежите на Китай в Югоизточна Азия. Става ясно, че конфликтът не може да остави “извън картината” и военните методи. В крайна сметка Съединените Щати са най-мощната военна сила днес, докато Китай с бързото нарастване на военните си разходи се стреми да преодолее разликата. Неотдавнашното изтегляне на военните сили на Съединените Щати от Афганистан и на американските зенитно-ракетни системи “Патриот“ от Саудитска Арабия цели, наред с други задачи, да предислоцира американските военни сили, за да засили присъствието им в Индо-Пацифика.

Освен това през последните години сътрудничеството между Съединените Щати, Индия, Япония и Австралия беше засилено под формата на “Четиристранния диалог за сигурност“ (QUAD), с ясен фокус върху Китай, нещо което се прояви ясно и във военните учения от тези страни под името „Malabar“ през последните 2 години. Тези учения бяха рекламирани като стълб на така наречената “азиатска версия на НАТО“ и беше поставена ясно целта за ограничаване на военното и политическото влияние на Китай в региона.

Вниманието се насочва и към Тайванския пролив, правят се опити и от двете страни за разширяване на съюзите, използват се идеологеми за “демокрация“, “самоопределение“ или териториална цялост. Стратегията на алианса “НАТО 2030“ засилва ориентацията на пакта срещу Китай.

На тази именно почва бе създадено споразумението AUKUS.

Борбата за първенство и надмощие в империалистическата система

Новият алианс, изграден от САЩ, има ясна цел, която не е друга а именно Китай, който обективно полага основите днес, за да застраши господството на САЩ в международната империалистическа система през следващите години.

Неслучайно в ЦРУ бе създаден специален отдел за мониторинг на Китай. Динамиката се изразява в значителното нарастване на дела на Китай в световния брутен продукт в периода 2000-2020 г., както и в грандиозното увеличение на търговския дефицит на САЩ в двустранната търговия с Китай (в периода 1985-2019 г.). На тази основа се разрази поредица от търговски “войни“ през този период, като САЩ акцентираха особенно върху запазването на господството си в областта на новите технологии, стремейки се в същото време се да ограничат разрастването на Китай в този сектор, което ще означава същевременно и разширяване на политическото му влияние (напр. засилващите се усилия за изключване на Китай от 5G мрежите в Европа). Освен това правителството на САЩ, използвайки огромните намаления в облагането на капитала, призова американските монополи в областа на новите технологии работещи в Китай да се репатрират в САЩ. Насърчават собствените си интереси и се стремят да попречат на Китай да разшири своя тъй наречен проект “Път на коприната”, да ограничат неговия износа на огромни капитали и инвестиции в ред страни, включително в Азия, Африка и другаде.

Фактът на противодействието между САЩ и Китай за световно надмощие вече е безспорен. Въпросът е дали имаме нова “студена война”, конфронтация на една капиталистическа суперсила с една друга социалистическа, макар и с “китайски характеристики”. Реално говорим за САЩ и Китай, тоест за две сили на съвременния капиталистически свят. Днес Китай представлява страна, база на силни монополни групировки, активен член на много международни капиталистически съюзи, като Световната търговска организация, Световната банка, а също така той е тясно свързан с глобалната капиталистическа икономика. “Мултинационалните компании са жизненоважен двигател за вътрешния оборот на Китай“.3

Фактът, че управляващата партия на Китай носи името “комунистическа”, не променя реалноста, че там доминират капиталистическите производствени отношения. От 2012 г. до днес стабилно над 60% от БВП на Китай се генерира от частния сектор4. В Китай също съществува законодателна система разработена и в полза на капиталистите, която им позволява да експлоатират стотици милиони работници, за да натрупат богатствота си. Китай съперничи със САЩ и по броя на милиардери. Според шанхайския изследователски институт Hurun в началото на 2021 г. Китай бе първата страна в света, където броят на милиардерите надхвърли бройката 1000, достигайки рекордната цифра 10585. Милиардерите в Китай контролират колосални бизнес групи за електронна търговия, крупни промишлени предприятия, хотелиерски вериги, търговски центрове, киносалони, социални медийни средства, компании за мобилна комуникация и др. Най-богатият милиардер в страната, Джун Шаншан, който забогатя от индустрията за бутилирана вода, има лично състояние от 67,3 милиарди долари, докато състоянието на втория в същия списък, Ма Хуатен, който се занимава с нови технологии и беше избран за член на парламента, на Националния народен конгрес, възлиза на 46 милиарди долари6.

Всичко това се случва докато десетки милиони хора са изключени от съвременните социални услуги. Богатството на милиардерите и милионерите ясно показва огромната социална несправедливост и експлоатация, които характеризират капиталистическия начин на производство в Китай. Китайските монополи, както и монополите от всякакъв произход, експлоатират работническата класа и в своите предприятия в чужбина, както прави гигантът в корабоплаването COSCO в Гърция, на пристанището в Пирея. Там в края на 2021 г. работниците организираха многодневна стачка по повод на починал работник, жертва на трудова злополука, с искания за строги мерки за опазване на здравето и безопасността на труда, докато в отговор работодателят с изнудвания и прибягвайки към гражданските съдилища се опита да обяви стачката за незаконна.

Нямат нищо общо с реалността, а по-скоро даже са подвеждащи, твърденията, че в Китай, както някога в Съветска Русия, се прилага някакъв вид НЕП (Нова икономическа политика), за сътрудничество с частния капитал с цел изграждането на производственните сили на страната. Горе посочените данни доказват, че обективно не съществува основа за сравнение на НЕП с настоящата ситуация в Китай. Освен това продължителността на НЕП беше ограничена и имаше характер на “отстъпление“, както Ленин7 многократно подчертаваше, не беше идеологизирана като елемент на социалистическото строителство, както е ситуацията в Китай с преобладаването на капиталистическите отношения, с идеологията за “социализъм с китайски характеристики”. Нещо повече, по време на периода на НЕП не само не беше позволено на бизнесмените да членуват в болшевишката партия, но въз основа на двете съветски конституции (от 1918 г. и 1925 г.) приети по това време, те бяха лишени от политически права, за разлика от Китай днес, където десетки бизнесмени заемат места в парламента и Комунистическата партия.

Ето защо новата “биполярност“ няма нищо общо с конфронтацията между САЩ и СССР. Днес САЩ и Китай се сблъскват на почвата на доминиращите капиталистически производствени отношения. Те водят до противодействие и борба за суровините, за осигуряване на пътищата за транспортиране на товарите, за пазарните дялове, за геополитическо влияние, което явно показва, че имаме в същност междуимпериалистическа борба за надмощие в империалистическата система.

AUKUS - още един “лост” на империалистическата война

Споразумението AUKUS определя един разширен “обхват” на сътрудничество, включвайки от дипломацията и отбраната до логистическите вериги и изкуственния интелект. Вниманието обаче в това споразумение падна върху факта, че САЩ и Великобритания ще дадат на Австралия “ключовете“ на ядренната технология, нарушавайки съответните споразумения за неразпространение на ядрените технологии за военни цели и продавайки й 8 ядрени подводници, което ще я направи седмата страна в света, която разполага с такива подводници, след САЩ (71), Русия (33), Китай (14), Великобритания (11), Франция (10) и Индия (2).

Придобиването на такива подводници от Австралия ще й позволи да участва във военноморски операции далеч извън нейната територия, тоест в Индо-Пацифика, където се фокусира вниманието на САЩ и НАТО, тъй като тези подводници са почти безшумни и могат да пътуват на дълги разстояния без нужда от зареждане с гориво. Освен това Съединените Щати придобиват способността да разширяват своите авиационни и военноморски бази в Австралия. Там вече са се настанили няколко хиляди американски военни. Инфраструктурата, която се подготвя, осигурява възможността за акостиране на самолетоносачи, атомни подводници и стратегически бомбардировачи.

Сътресенията в НАТО и ЕС, и “стратегическата автономия“ на ЕС и други големи сили

Споразумението AUKUS успя да “развълнува водите“ на “стабилните“ евроатлантически империалистически съюзи - НАТО, отношенията на САЩ с ЕС и в по-специално с Франция, която реагира остро наричайки отмяната от страна на Австралия на поръчката за доставка на 12 конвенционални подводници (на стойност около 56 милиарда евро) като “нож в гърба”.

Веднага след споразумението за пореден път се появиха в различни медии редица от подвеждащи оценки и констатации, като напр. че САЩ се оттеглят от редица региони, че за да имаме мир се изисква “стратегическата автономия” на ЕС и други страни като Индия, която в миналото е провеждала успешна външна политика като “необвързана” страна.

Реалната картина обаче е различна. Съединените Щати преразпределят военните си сили. Така например те не само не напускат Гърция, но укрепват военните си бази, разширяват военновъздушната база в Суда (Крит), която беше използвана многократно в империалистическите войни срещу Ирак, Сирия и Либия. Създават се нови военни инфраструктури (Александруполис, Лариса, Стефановикио и др.), докато с гръцко-американското споразумение, подписано на 14 октомври 2021 г., те могат първоначално да използват цялата военна инфраструктура на Гърция за период от 5 години и след това за неопределено време.

Няма никакво основание аргументът, че “по-силен” и “по-независим“ ЕС би могъл ефективно да гарантира мира като “балансиращ фактор” в конфликта между САЩ, Китай и Русия.

Европейският Съюз е съюз на европейските буржоазни класи, срещу и в ущърб както на европейските народи, така и на народи от други страни. Милитаризацията на ЕС се задълбочава успоредно със засилването на империалистическите антагонизми и съперничество, поставяйки народите в нови и по-големи опасности, всичко това разбира се за да защити интересите на своите монополи. Тази милитаризация е насочена преди всичко към вътрешността на Европа, за да задуши всяка радикална проява и протест, за да потисне всяко искане и борба за по-добър живот, особено когато се отнася до съвременните народни нужди и е насочена срещу капитала, неговите печалби или дори срещу неговата власт.

Освен това ЕС третира всички региони на планетата като своя “стратегическа среда“, въз основа на Глобалната Стратегия която вече е приел, готви се да я актуализира под името “Стратегически компас“ и да я одобри през предстоящото френско председателство. ЕС също така се стреми към по-ефективно проникване на европейските монополи в трети страни под предлог за уж защита на правата на човека. Така бе създадено тъй нареченото “Постоянно структурирано военно сътрудничество“ (PESCO). В същото време вдъхновената от Франция “Инициатива за европейски интервенции“ се насърчава, за да бъдат преодолени в бъдеще забавяния, причинени от изискването на единодушно решение, така щото империалистическите интервенции да могат да бъдат извършвани незабавно. В този момент ЕС е разположил 20 свои империалистически мисии на три континента8.

Предприемат се всички мерки за постигане на целта за т. нар. “Стратегическа автономия“ в контекста на укрепване на алианса, но и за провеждането на съвместни интервенции с НАТО, което остава основна колона на ЕС. С цел да бъде осигурена неговата автономна военна достатъчност се засилва планирането и разработването на нови изследователски програми за въоръжения от военнопромишления комплекс на ЕС, с цел намаляването на зависимостта от американския оръжеен пазар.

Kомунистическата Партия на Гърция (КПГ), задълбочавайки анализа на своята история, както и на историята на международното комунистическо движение, стига до заключението, че беше погрешно схващането, което доминираше в редиците на международното комунистическо движение, и което характеризираше погрешно дори и мощни капиталистически страни като “васали“ и “колонии” на Съединените Щати, зовейки за “независимост” на външната им политика. Това погрешно схващане в някои случаи разделяше буржоазията на “патриотична” и на “компрадорска”, разчитайки на съюзи с така наречената “патриотична” част от буржоазията. Всъщност буржоазията във всяка страна отстоява собствените си интереси, преди всичко за да затвърди властта си и на тази основа формира своите международни съюзи. Съществуването на СССР и на другите социалистически страни в миналото позволяваше на буржоазията от някои капиталистически страни да маневрира, докато в други ограничаваше тази възможност. Днес така нареченият “многополюсен свят“ се възхвалява от разни сили, докато други призовават ЕС, или европейските страни, да спрат да бъдат “подчинени“ на САЩ и да действат “независимо“, на базата на своите си интереси.

Подобни възгледи, независимо от намеренията си, идеологически разкрасяват световното империалистическо варварство, тъй като вярват, че то може да се промени без необходимото събаряне на капитализма. Те отхвърлят ленинската концепция за империализма, отделяйки икономиката от политиката. За тези сили империализъм означава прилагането на политически и военни действия на “най -агресивните” сили срещу “националния суверенитет” на други страни. Следователно, те не са наясно с факта, че конкуренцията на монополите води до военни империалистически намеси и войни, а не някои т.нар. “по-агресивни сили“. Тази конкуренция се осъществява с всички средства, с които разполага една капиталистическа власт във всяка страна и разбира се намира отражение в междудържавните споразумения и съюзи. В рамките на тези съюзи буржоазията отстъпва част от националния си суверенитет, суверенните права на своите страни, за да осигури именно властта си, като очаква от това нови печалби. В тази насока те използват и военните средства, тъй като както знаем “войната е продължение на политиката с насилствени средства“.

Защо САЩ избират опасната тактика на “меките съюзи”

Твърденията, че НАТО или QUAD са в разкол след сформирането на AUKUS, са безпочвени. НАТО, въпреки вътрешните си противоречия, продължава да играе основна роля като “ръка” на евроатлантическия империализъм. Така тя непрекъснато обкръжава Русия, прехвърля нови сили към руската граница, оспорва руския суверенитет над Крим и Черно море, използва провокативно конфликта в Украйна, заплашва Русия с използване на ядерно оръжие9.

Освен това НАТО вече е очертала линия на конфронтация с Китай.

QUAD поема специална роля в линията за “ограничаване” на Китай. Всяка една от буржоазните класи на страните, които я съставляват (Австралия, Япония, Индия, САЩ), по свои собствени причини се намира в конкуренция с монополите на Китай. В същото време съществуването на QUAD позволява на някои от тях, като индийската буржоазия например, да участват едновременно в други асоциации, като Шанхайската организация за сътрудничество и БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) и която е един от най-големите купувачи на руски оръжия, за да може да маневрира, но в същото време да бъде част от цялостния американски план за промяна на динамиката, която днес е в полза на Китай.

Оформят се по този начин различни “скорости” в задълбочаването на сътрудничеството на САЩ с буржоазните класи от региона, чрез “по-свободни” форми като QUAD и по-напреднали като AUKUS, но винаги с една и съща цел и в насоката да се избегне една остра, всестранна и пряка конфронтация, която би усложнила съюзите на САЩ в региона.

Освен това отмяната на санкциите на САЩ за изграждането на руския газопровод “Северен поток 2“, който свързва Русия с Германия, се счита за “меденка“ в усилията на САЩ да укрепи отношенията си с ЕС и европейския “компонент“ на евроатлантизма в големия си спор с Китай. В подкрепа на това е и споразумението между ЕС и САЩ за премахване на митата върху стоманата и алуминия.

Формирането на споразумението AUKUS показва, че САЩ могат да използват в същата посока много сполучливо и “камшика” при формирането на своите съюзи.

Задълженията които стоят днес пред комунистите

От различни страни днес, с цел да бъде избягната една война, се повдига искането за “спазване на международното право”, докато се издигат и различни кампании с лозунги като “долу ръцете от Русия и Китай” или дори в защита на “социалистически Китай”.

Такъв вид подход изглежда пренебрегва ключови елементи, като например еластичността в прилагането на международното право днес и тълкуването му в зависимост от интересите на всяка сила. Така Съединените Щати, които не са подписали Конвенцията на ООН по Морско право приета през 1982 г., сега се явяват в Източно море (или Южнокитайското море) като най-яростите и защитници. От друга страна, Китай, който е ратифицирал конкретната Конвенция, всеки ден я подкопава в ущърб на страните от региона (Виетнам, Филипините, Индонезия, Малайзия, Бруней). Тоест, това което определя отношението към международното право е съотношението на силите и геостратегическите интересси и стремежи.

Нещо повече, схващането което представя САЩ като сила която едностранно нарушава международното право и следователно като атакуваща и “империалистическа страна“, а Китай, Русия като “отбраняващи“ се и “антиимпериалистически“ няма нищо общо с реалността. Всички горепосочени големи сили на съвременния империалистически свят, в различни случаи и за подпомогнат интересите на своите монополи, тълкуват международното право така както им е удобно и действат съответно. Следователно горната концепция няма нищо общо с ленинската концепция за империализма, който очевидно не е просто упражняването на агресивна външна политика, а описва капитализъма в монополистическата му фаза. Няма нищо общо с разбирането на вожда на Октомврийската революция за войните, техните причини и характер. Ленин в аналогични случаи порицаваше остро подобни възгледи, казвайки: “Сякаш същността е в това кой е нападнал първи, а не какви са причините за войната, целите на войната поставени пред нея и класите, които я водят“10.

Комунистите, следователно, не трябва да бъдат подведени от визии, които неволно или умишлено блокират народното движение в задънени пацифистки позиции, призовавайки буржоазията или империалистически асоциации като ЕС, да придобият някаква “автономия” или пък, прикривайки империалистическия характер на сблъсъка за първенството на планетата, да призовават в крайна сметка да изберем една от страните в този конфликт.

Дилемата която се изправя пред комунистите за избор на една или друга империалистическа страна или сила не е нова. Както знаем, тя беше силно издигната по време на Първата световна война и доведе до разпадането на Втория Интернационал. Тогава, между другото, “френските социал-шовинисти уверяваха [работниците], че страните от Антантата са “отбраняваща се страна“ и ”носители на прогреса“ в борбата срещу агресивния прусизъм“11. Днес някои сили в редиците на международното работническо и комунистическо движение ни призовават да подкрепим Китай в новата междуимпериалистическа конфронтация, считайки че той е “социалистическа страна с китайски характеристики“, изопачавайки или пренебрегвайки реалноста и нашето научно учение.

При тези обстоятелства е важно не само да се противопоставим на империалистическата война, но и на дилемата да изберем една или друга империалистическа сила. Нужна е борба срещу всеки - стар или нов - империалистически съюз, за освобождаване на всяка една страна от империалистически планове и съюзи, борба за работническата власт, за социализъм.

В тази насока KПГ в парламента на Гърция гласува против т. нар. “отбранителни споразумения“ на страната със САЩ и Франция. Отстоява позиции срещу огромните военни разходи на Гърция и сочи, че те стават в контекста на усилията на гръцката буржоазия да подобри позициита си в рамките на империалистическите планове и организации.

Комунистите системно пропагандират своите виждания сред народа, организират демонстрации и мобилизират хиляди трудещи се и младежи.

KПГ е в първите редици на антивоенното и антиимпериалистическо движение, на работническото и народно движение, за да не се създават нови военни бази в Гърция, да се закрият всички американско-натовски бази и инфраструктури, да не бъдат разместени ядрени оръжия в страната.

KПГ настоява да бъде спряно участието на гръцките въоръжени сили в империалистически мисии зад граница, да не плаща народът за въоръжения които служат на агресивните планове на гръцката буржоазия, евроатлантическите интервенции и войни, Гърция да не участва във военни учения насочени срещу други държави.

KПГ се стреми да засили международната солидарност с всички народи, които се борят и са изправени пред империалистически интервенции и войни.

KПГ стабилно се бори и за изхода на страната от империалистическите съюзи НАТО и ЕС, вярвайки, че борбата за събарянето на капитализма, работническата власт и изграждането на социализма - комунизма може да стане гарант за народните интереси.


1 Информационна агенция ТАСС, https://tass.ru/, 25/09/2021
2 „Реакцията на Виетнам към прилагането от Китай на изменения закон за морска безопасност, източник:“ Радио „Гласът на Виетнам“ https://vovworld.vn/, 2/9/21
3 Заглавие на статия във вестник Zenmin Zimbao (Laiki Imerisia), http://en.people.cn, 19/7/2021
4 Вестник Zenmin Zibao (Laiki Imerisia), http://russian.people.com.cn, 03/06/2019
5 Агенция ИНТЕРФАКС, https://www.interfax.ru, 02/03/2021
6 Вестник Zenmin Zimbao, http://russian.people.com.cn, 29/10/2021
7 В. И. Ленин, "9-и Всеруски конгрес на съветите"
8 Официален website на Службата за външна дейност на ЕС https://eeas.europa.eu/headquarters/headquarters-homepage/83616/eu-military-operations-and-civilian-missions_en
9 Вижте изявленията на руския министър на отбраната С. Шойгоу на 23.10.2021 г., https://tass.ru/
10 В. И. Ленин: “Открито писмо до Борис Суварин“
11 Академия на науките на СССР, Световна история, том Z2, стр.737 (на руски Z, стр. 541)