За идейно-политическата борба на 22-та международна среща на комунистическите и работническите партии и трика за "антируски" и "проруски"

Продължава дискусията относно резултатите от проведената в Хавана Международната среща на комунистическите и работнически партии (МСКРП).

Някои сили, включая дори някои буржоазни вестници, се опитаха да изтълкуват резултатите от Срещата, пречупени през собствената си призма. Например руската „Независимая газета” написа за възникналия в Хавана „разкол в международното ляво движение”, свързан с руската „военна спецоперация”, както руските медии наричат войната в Украйна. Първото нещо, което прави впечатление, е очевидната припряност на вестника да замени името на "Международната среща на комунистическите и работническите партии" с избледнялото и аморфно наименование "международно ляво движение".

В действителност руският буржоазен вестник “чука на открита врата”, тъй като Комунистическата партия на Гърция (KПГ) многократно е отбелязвала, че в редовете на международното комунистическо движение (MKД) се води тежка идеологическа и политическа борба по ред много важни въпроси. КПГ открито говори за идейно-политическата криза в редовете на МКД, както и за необходимостта от неговото революционно преустройство. Борбата в редиците на МКД, както KПГ многократно подчертава, има много аспекти. Тя се води, например:

-   Между онези, които се застъпват за включването на комунистическите партии в "широките леви прогресивни съюзи", и тези, които се борят за запазването на идеологическата и политическа самостоятелност на комунистическите партии и за укрепването на връзките им с работническата класа и широките народни слоеве.

-   Между онези, които остават прилепени към старата стратегия за „етапи по пътя към социализма“ и подкрепят участието на компартиите в буржоазни „леви“, „антинеолиберални“, „прогресивни“, „лявоцентристки“ и т.н. правителства в рамките на капитализма, и онези, които отхвърлят участието в буржоазни правителства и логиката на етапите, тези които се борят за свалянето на варварската капиталистическа система.

-   Между онези, които отъждествяват империализма изключително със Съединените щати и някои от мощните капиталистически страни в Европа, както и само с прилагането на агресивна външна политика, и тези, които се опират на ленинската теория, че империализмът е съвременният монополистичен капитализъм, най-високият и последен етап на експлоататорската система.

-   Между тези, които вярват, че борбата за мир е неразривно свързана с един уж "многополюсен свят", който ще "усмири" Съединените щати, между тези които сеят илюзии за, култивираната от социалдемокрацията и опортюнистите, тъй наречена "мирна международна архитектура", и тези, които вярват, че капитализмът не може да бъде "демократизиран", не може да не води войни, колкото и "полюси" да съществуват, и затова е необходимо да се засили борбата за събарянето му, за новото социалистическо общество.

-   Между партиите, които смятат, че Китай е страна, "изграждаща социализъм с китайска специфика" и тези, които вярват, че социализмът се изгражда върху определени принципи и че тези принципи са нарушени в Китай, и сега там доминират капиталистическите производствени отношения, че това е страна на съвременния капиталистически свят, която конкурира Съединените щати заплашвайки тяхното първенство на върха на империалистическата система.

Бихме могли да споменем и други сериозни въпроси, около които се води ожесточена идеологическа борба на МСКРП към които, след неприемливото руско нашествие в Украйна, явно се добави и темата за империалистическата война в Украйна. Така "съкровището", уж открито от "Независимая газета", че имаме "разцепление на международното ляво движение", се оказва че не е никаква сензация. Що се отнася до позицията на партиите, които се самоопределят като „леви“, тук си струва да се отбележи, че гръцката „лява“ партия СИРИЗА гласува неотдавна в Европейския парламент заедно с дясната Нова Демокрация и социалдемократическата ПАСОК за създаването на „механизъм за военна помощ на Украйна“, като и по-рано същата тази «лява» партия подкрепи с всичките си сили разрастването на броя на базите на САЩ и НАТО в Гърция, както и присъединяването на нови страни към НАТО, въпроси на които KПГ се противопоставя с последователност.

Какво точно се случи в Хавана?

На всяка МСКРП стремежът е да се достигат общи позиции, които да бъдат изразени чрез приемането на „Заключителния документ“, когато разбира се това е възможно. Разбира се, този текст е плод на спор и на синтез на мнения, но всеки който прочете конкретния документ на 22-та МСКРП (виж: http://www.solidnet.org/article/22nd-IMCWP-Final-Declaration-of-the-22nd-International-Meeting-of-Communist-and-Workers-Parties/) ще откриете, че в него няма проблемни анализи за „етапи“, за подкрепа на „леви и прогресивни правителства“, за „борба срещу неолиберализма“ като припокритие на борбата срещу капитализма, няма позовавания за „многополюсен свят“ и т.н. , а напротив, документът фокусира върху общата линия на борба на Комунистическите партии срещу капитализма, за подкрепа и развитие на работническата и народната борба, в насоката на изграждането на новото социалистическо общество.

В същото време на всяка МСКРП се дава възможност на всяка партия да се позиционира със своето изказване и да внесе или подкрепи отделни резолюции по различни въпроси. По този начин, въпреки различните подходи, изразени в изказванията на страните на 22-та МСКРП относно войната в Украйна, в „Заключителния документ“ на Срещата има конкретно позоваване за ситуацията в Украйна, която отделът за международни отношения на Централния комитет на КПРФ избягва да спомене в своя отговор към "Независимая газета". Така че нека си спомним за какво конкретно говори текстът:

„3. В резултат на ескалиращата агресия на империализма и продължаващото геополитическо преструктуриране сме изправени пред нова надпревара във въоръженията, пред укрепване и разширяване на НАТО, пред появата на нови военни съюзи, пред изостряне на напрежението и военни конфликти, като например този в Украйна, пред възраждането на фашизма в различни региони на света, пред "студената война", заплахата от ядрен холокост и др. които трябва да отхвърлим."

Освен приемането на тази обща декларация на Срещата бяха внесени и 2 резолюции: Едната беше от Руската комунистическа работническа партия (РКРП), от КП на Руската федерация (КПРФ) и от КП на Украйна и която оправдаваше и подкрепяше руското нашествие, възпроизвеждайки "антифашистките" претексти, които използва руската буржоазия, за да скрие стремежите си. На днешен ден тази Резолюция е подкрепена от 23 партии. Другата Резолюция бе внесена от Съюза на комунистите на Украйна (а не от КПГ, както твърди Д. Новиков, заместник-председател на ЦК на ККР в статията си във в. "Независимая газета"). В тази резолюция, която разкрива империалистическия характер на войната, се осъждат както реакционното правителство на Украйна, така и целите на руската буржоазия. Тази именно резолюция бе подкрепена от KПГ и до днешна дата от общо 24 партии.

За нападките срещу Комунистическата Партия на Гърция

Отделът за международни връзки на ЦК на KПРФ, в опита си да омаловажи значението на тази конкретна резолюция, която подчертава империалистическия характер на войната, се присъединява към редактора на статията на "Независимая газета" и заедно прибягват до един „удобен“, според тях, довод, че партиите, които я подписват „…почти никоя от тях няма влияние в своите страни“. Няколко дни по-рано, в интервю за радио "Аврора", Г. Афонин, заместник-председател на ЦК на KKRO, в същата насока се отнася пренебрежително към KПГ, като казва, че тя има само 10 депутати, получава 5 -6% на изборите, чудейки се "…какво е влиянието и върху обществото" и добавяйки, че "е пропуснала много възможности да обедини левите и прогресивните сили" в Гърция.

Горепосочените факти показват, че KПРФ видимо оценява "влиянието" на другите компартии по чисто парламентарни критерии, като например броя на депутатите или избирателния процент. Но е добре известно, че за една революционна партия, която се бори за събарянето на капитализма, електоралният процент се формира с твърди усилия в условията на диктатурата на капитала.

Бихме добавили, че не само историческият опит, но и развитието в съвременния свят трябва да са ни научили вече, че компартии, които нямат корени в работническата класа, в работническо-синдикалното движение и борбите на работническата класа, партии чиято дейност се ограничава само в сградата на парламента могат да изчезнат в една нощ, независимо от високия им електорален процент и големия брой депутати.

Би трябвало, според нас, заместник-председателят на една партия, която за 29 години съществуване не е показала никакъв съществен принос за развитието на работническо-синдикалното движение в Русия, и то в момента когато синдикални дейци се намират в затвора за синдикалната си дейност, както председателят на профсъюза на куриерите в Москва Кирил Украинчев, да се изказва с по-малка арогантност. Нека изучават богатата история и борбена дейност на KПГ, която е в първите редици на борбите на работническата класа, на бедните селскостопански труженици и самозаетите малки собственници, на младежта, дейност която беше призната не един път от функционери на КПРФ в близкото минало.

Наистина, как измерва и отразява влиянието си КПРФ, която макар че има десетки депутати, същевременно е забравила за класовата борба, все още не е успяла да формулира нито една критична дума към руския президент В. Путин, който многократно атакува вожда на Октомврийската революция и на болшевиките, В.И. Ленин? Как не е забелязала, че почти всяка важна реч на В. Путин е изпъстрена с извадки и цитати от книгите на руския философ и основоположник на руския фашизъм Ивам Илин?

Измамата относно "антирусизма"

В различни социални медии, подкрепящи КПРФ, реалността се изопачава още по-брутално. Така се твърди, че на 22-та МСКРП са били внесени две Резолюции, едната „проруска“ внесена от двете руски партии, и една „антируска“ подкрепена от КПГ.

Откъде обаче произтича, че едната резолюция е "проруска", а другата "антируска"? Единственият критерий за това разграничение е дали едната или другата резолюция подкрепят или не претекстовете и стремежите на руската буржоазия в тази империалистическа война, в защита на собствените й интереси.

Но, може ли да се назове "проруска" една резолюция, която приема че синовете на руския народ трябва да станат “кайма в месомелачката” на империалистическата война, за да обслужват по-добре интересите на руските монополи, които се сблъскват с евроатлантическите монополи на територията на Украйна в една борба за подялба на суровините, плодородните земи, природните ресурси, индустриалната инфраструктура, работната сила и пазарните дялове?

Въпреки факта, че разговорите за „проруски“ и „антируски“ са хитър и объркващ трик, би било логично да наречем „проруски“ – по терминологията, предложена от Комунистическата Партия на Руската Федерация – именно резолюцията която поддържа самостоятелните интереси на работническата класа и народните слоеве на Русия, в противовес на интересите на буржоазията на страната и на нейните съюзи в империалистическата война.

Може ли една резолюция да се нарече „антируска“, тъй като е против интересите на руската буржоазия?

Това е абсолютно гнила логика!

Нека да поразсъдиме конкретно: КПГ в своите изказвания на различните МСКРП, говори предимно срещу плановете и позицията на гръцките правителства – на днешното правителство на НД, на предишното на СИРИЗА и на бившите на ПАСОК и др. - които, обслужвайки интересите на корабособствениците, на банкерите, на индустриалците и на другите части на гръцката буржоазия, въвличат страната ни в плановете на империалистически организации – НАТО и ЕС.

Възможно ли е някой друг – освен националистите – да обвинят KПГ в "антигръцка позиция" за несъгласието си и за осъждането на решенията на гръцката буржоазия и гръцките правителства?

-   Когато KПГ се противопоставя на американските бази и стратегическото споразумение между Гърция и САЩ, това не е срещу американския народ и американската работническа класа, чиято борба гръцките комунисти почитат и за която те са допринесли много чрез мигрантите, които са се озовали в тази държава.

-   Когато KПГ се противопоставя на закупуването на френски оръжия и са срещу сключването на стратегическо споразумение между Гърция и Франция, тя го прави, защото смята, че това може да въвлече страната в нови империалистически намеси и войни, например в зоната на Сахел, а не защото изпитва някакви "антифренски" чувства. Напротив, KПГ оценява историческия принос на борбата на работническата класа на Франция: от Парижката комуна до наши дни.

-   Когато KПГ застава на страната на борещите се докери в пристанището на Пирея, контролирано от китайския световен монопол COSCO, тя не изпитва никакви "антикитайски" чувства, а се ръководи от необходимостта да подкрепи борбата на работниците за безопасни условия на труд, достойно заплащане, подписване на колективни трудови договори и др.

От гледна точка на пролетарския интернационализъм КПГ се бори за интересите на народите, работническата класа на всички страни, а не за интересите и плановете на буржоазията и империалистическите съюзи.

KПГ декларира своята позиция за взаимноизгодно сътрудничество на всички страни и народи, срещу всякакви прояви на расизъм и всякакъв вид ксенофобия.

Лъжата не живее за да остарее

Известна е фразата, че „…никога хората не лъжат толкова много, колкото след лов, по време на война и преди избори“. В нашия случай са валидни поне последните две условия. У нас съществуват и тези които се опитват да оклеветят КПГ, твърдейки че със своята принципна позиция срещу империалистическата война партията ни уж проявява „антируски" настроения и позиция. Но както знаем, на лъжата краката са къси.

Конкретно:

-   КПГ стабилно, през последните деситилетия, осъжда разширяването на НАТО, проближаването му до границите на Русия чрез включването на нови държави-членки, противопоставя се и изтъква рисковете, свързани с това.

Ние заклеймихме предишното правителство на СИРИЗА, което сключи споразумение със Северна Македония с единственна цел присъединяването й към НАТО и ЕС. Също така заклеймихме правителството на Нова Демокрация, което внесе в парламента въпроса за членството на Швеция и Финландия в НАТО и за което другите евроатлантически партии гласуваха “за” в името на предполагаемото самоопределение на тези страни.

–   През всичките тези години партията ни осъждаше и се противопоставяше на обкръжаването на Руската федерация чрез разполагането на нови военни бази и войски на САЩ и НАТО, включително и у нас. КПГ характерно отбеляза, че именно това развитие на нещата е довело до натрупването на горивния материал, години преди избухването на войната.

-   КПГ се противопоставя на задължението за патрулирането за сметка на НАТО на въздушното пространство на балканските страни поето от страна на гръцките ВВС. Това са действия, които са ясно насочени срещу т. нар. "руска заплаха".

-   През всичките тези години КПГ осъжда и гласува в гръцкия парламент и в европарламента стабилно срещу търговската война и санкциите на ЕС срещу Руската федерация, сочи че тези санкции засягат предимно народните слоеве на страната ни, например бедните селскостопански труженици - производители.

-   КПГ посочи, че така нареченото намаляване на зависимоста на ЕС от руския тръбопроводен природен газ води до зависимост на ЕС от скъпия американски втечнен природен газ (LNG), както и че въвеждането на „зелените“ данъци е свързано с така нар. „зелен преход“.

-   КПГ осъжда решението на ЕС и на гръцкото правителство, прието с началото на империалистическата война, за забрана на дейността на руските медии у нас.

-   Осъжда и решението на ЕС и гръцкото правителство, прието с избухването на империалистическата война, за забрана на руските културни събития и участието на руски културни институти, организации и дейци.

Разбира се, партии като КПРФ, повлияни от националистически концепции и напълно подкрепящи идеологията на тъй наречения „руски свят“, пропаганден трик на буржоазията, откриват „антирусизъм“ в отхвърлянето на използваните от руската буржоазия претекстовете и в същевременното изричното осъждане както на евроатлантическия империализъм, така и на руската буржоазия.

Ние отговаряме с фраза от последния параграф на Резолюцията на Съюза на комунистите на Украйна, която беше подкрепена от KПГ: „Срамно и престъпно е комунистите от целия свят да се влачат зад правителствата на буржоазните страни и да работят за интересите на националната си буржоазия, да подкрепят един или друг блок от буржоазни сили. Нашата неизменна задача е да помогнем на работниците по целия свят да осъзнаят, че империалистическите войни не водят до еманципация на труда, а напротив, те го поробват още повече; че в империалистическия конфликт трудовият човек няма съюзници сред управляващите кръгове, а само врагове; че неговите приятели са същите като него пролетарии, независимо от каква националност са. Задължението на комунистите е да доведат до края капитализма, както на национално, така и на международно ниво: да се сложи край на капитализма, означава да се сложат край на войните.

В името на тази благородна цел, комунисти от цял свят, обединете се с вашите пролетарии!”

Елисос Вагенас

Член на Централния комитет на KПГ,

Завеждащ международния отдел на ЦК на КПГ

Статията е публикувана във вестник "РИЗОСПАСТИС", орган на ЦК на КПГ, на 26-27/11/22