Сухопътната атакана Израел в Ивицата Газа ще разпали всеобщо избухване в региона, но и още по-генерално, в световен мащаб. Този въпрос основателно бе разискван на неотдавнашното заседание на Централния Комитет  на КПГ. ЦК потвърди досегашните публично исказани позиции на партията и съобщенията от пресцентъра, изказванията на комунистите депутати в гръцкия парламент и в Европарламента, както и действията на партиата в масовото народно движение.

А. Регионалните и международни сили - капиталистически държави, участващи в конфликта в Близкия изток

Можем грубо да ги класифицираме в следните категории:

ПЪРВΑ: Откритите поддръжници на Израел: Основно САЩ, Великобритания, водещите сили и като цяло членовете на НАТО с изключение на Турция, също така и водещите сили на Европейския Съюз (Франция и Германия) и като цялостн страните членки на ЕС с градации между тях (напр. реакцията на Испания, Дания, Люксембург на първоначалното обявяване на икономическо ембарго на палестинската власт и др.). Гръцкото правителство се стреми да играе елитна роля в региона, в този евроатлантически блок.

ВТОРА: Силни капиталистически държави от формиращия се евразийски блок от сили, главно Русия и Китай, които поддържат внимателнапозиция, клонейки към подкрепа на Палестина, за независима палестинска държава, с инициативи за дипломатическо решение и край на войната, прокарвайки същевременно в региона своите собствени икономически и геополитически интереси.

ТРЕТА: Това са редица мощни държави - регионални сили, които в последните години се сближиха с Израел и САЩ и са традиционно съюзници на "Запада".Те реагират на агресията на Израел и подкрепят палестинците, в качеството им на араби и мюсюлмани, но също така и защо интересите им се срещат или влизат в конфликт на този етап с интересите на други сили.

Такава енапример Саудитска Арабия, която прекъсна възстановяването на отношенията си с Израел, в която процедура САЩ инвестираха много сили. Всъщност, според едно от тълкуванията на последните събития, атаката на "Хамас" срещу Израел е имала точно тази цел ислужи не само на тази част от палестинците, които смятат че това възстановяване е "продажба" на тяхната борба, но и на кръгове в Саудитска Арабия и Израел, които не са съгласни с това развитие, както,в крайна сметка,и на интересита на "трети" сили, например онези които се противопоставят на т. нар. „Индийски път“, както е Китай.

Също така, друг такъв пример е Турция, коятозасилваперспективата за замразяване на нормализирането на отношенията и с Израел и плановете за транспортиране на израелския природен газ през Турция до Европа. План, който обективно би намалил ролята на руския "Газпром", който дори и на този момент изпраща ежедневно над 40 милиарда кубически метра към ЕС.

В същата насока е и Египет, който ще се наложи да приеме главната маса от палестински бежанци, в случай че планът на Израел е да ги изтласка масово от Газа, както намеква Нетаняху в изявленията си, факт който тревожи египетската буржоазия, която е поставила извън закома свързаните с “Хамас” “Мюсюлмански братя”.

Дори и Обединените арабски емирства, близки съюзници на Израел и САЩ, след смъртоносния и нечовешки удар на Израел по болницата в Газа, за първи път от началото на войната, заеха публично антиизраелска позиция.

ЧЕТВЪРТА: И накрая, редица държави в региона, които вероятно вече участват по-активно и по-открито от всички останали, подкрепят и подпомагат палестинската съпротива и са в постоянен конфликт с Израел.

Както е Иран, който, макар и да декларира, че няма нищо общо с тази конкретна атака, я приветства и не е изключено да е подмогнал "неофициално" в подготовката и, катоизобщо не се изключва и прякото му участие в евентуалнотогенерализиране на конфликта.

Също така и Ливан, чиито земи Израел е окупирал. Ливанската “Хизбула”, която поддържа тесни връзки с Иран, досега е предприела само ограничени военни действия срещу Израел. Реална е обаче перспективата за участието и в случай на генерализиран сблъсак.

Или пък Сирия, която в навечерието на събитията бе атакувана от Израел във военната академия в град Хомс, където около 100 млади офицери бяха убити по време на полагането на клетва. Територии на Сирия също така са окупирани от Израел.

Б. Възможността за разширяване на военните конфликти и операции е много висока поради редица фактори

Сред тези фактори се открояват следните:

• Различните действащи конфликти иконфронтация в региона – барутен погреб, като е конфликтътмежду Азербайджан и Армения или тук на Балканите между Сърбия и Косово. Например изселването на арменците от Нагорни Карабах (със съгласието на Русия и Иран) е развитие, за което се смята, че ще доведе до отварянето на нов търговски път от Китай-Казахстан-Азербайджан-Турция, който се счита за особено критичен. Тези развития доведоха до увеличаване на ролята на Турция в региона, докато същевременно нейната буржоазна класа се пазари със САЩ, Китай и Русия едновременно. САЩ я подкрепят в Кавказ и Централна Азия, с цел да успее да ограничи руското влияние там. Виждамеобаче и подкрепата на Израел към Азербайджан и укрепването на отношенията им, факт който тревожи Иран.
• Верижните реакции, които ще бъдат предизвикани, ако вторият фронт на Израел с ливанския "Хизбула" бъде отворен на фона на съсреодоточаването на много и доста мощни военни сили, както са двата американски самолетоносачи и още много други.
• Цялото развитие се случва в един момент, в който имаме консолидация и ескалация на войната в Украйна. Освен това, докато така наречените споразумения на Авраам (нормализиране на отношенията на Израел с арабските страни без разрешаване на палестинския въпрос) напредваха. Тези споразумения,на които САЩ придават голяма тежест, са в допълнение към укрепването на позицията на Израел като негова традиционна геополитическа опора в региона, и са свързани с по-широките им планове за борба срещу Китай в “битката” за пазарните дялове в Близкия изток и Европа (напр. „Индийският път“ през Емирствата – Саудитска Арабия – Израел, конкурентнаалтернатива по отношение на китайския „Път на коприната“).
• Изострянето на противоречията, породени и предизвикани от атаката срещу Газа, плановете и перспективите на Саудитска Арабия, натиска на бежанците в Египет и евентуално в други страни от региона. Освен това виждаме, че един широк регион се пренарежда, провеждат се турски операции срещу кюрдите, наблюдаваме конфликта със САЩ в Сирия, удара в Сирия в град Хомс със 100те убити, блокирането на търговския път на китайски стоки през Русия.
• Също така, не би трябвало да избегне от нашете внимание и тласъкът в посоката на разширяване на конфликтите, като изход за свръхнатрупаните капитали. Както и перспективите за военната промишленост, за плановете за възстановяванетона региона след това, за енергийната война, за преразпределението на пазарите и пътища за транспортиране на стоките, капиталите и т.н.

В. Нараства участието на Гърция във военния конфликт в региона

Специално за гръцкия народ и относно последствиятазастраната ни, ние считаме, че в допълнение към вече голямото военно обвързване на Гърция с определяща роля на правителството на “Нова Демокрация” и подкрепата на всички буржоазни партии от опозицията, участие което е конкретно изразено в този конфликт, заедно с политическата и дипломатическа подкрепа на Нетаняху и на държавата-убиец Израел изцяло чрез изпращането на фрегати, както и с използванет на всички американски бази в страната, ще предизвикат развитие и вътре в страната ни в насоки, като например следните:

• По-нататъшното влошаване на проблема с бежанците,
• Повишаването на скъпотията за народа поради повишаването на цената на нергията и др.,
• „Неортодоксалната“ война, както я наричат, за която буржоазната държава и правителството вече вземат конкретни мерки насочени към повишена охрана на различни възможни цели, чрез засилване на патрулите и т.н.,
• Но също и военното сътрудничество с Израел, което се задълбочава със съвмeстното изграждане на военни системи, и по-специално с насърчаването на тъй наречения „антиракетен щит“, който Гърция обсъжда с Франция и Израел особено след посещението на ръководителя на гръцкия Генерален Щаб през лятото в Израел и представянето на системата там. Система която "Хамас" успя да дезорганизира още на първия ден от конфликта, както беше съобщено от всички медии,
• Става въпрос и за по-дълбокото участие на Гърция в икономическо-енергийната война. Например израелската и гръцката военна промишленост, пристанищата и транспортът на израелския втечнен газ(LNG) като бъдещ план, транспортът на електроенергия и др.

Със сигурност ще имаме последствия от войната които ще се отразятна цените на петрола и природния газ, в поскъпването на храните, в туризма, в новото изостряне на много народни проблеми.

Възможността за рязко изостряне на класовата борба изисква повишаването на нашите ръководни усилия за идейно-политическата и организационната готовност и действия на нашите сили.Така или иначе, готовността се постига с подходяща продължителна идейно-политическа намеса и с план за засилване на работническото и народно движение.

Г. Подходяща и уместна идеологическо-политическа намеса означава пряк отговор на различните идеологеми, измислени от империалистическата военна пропаганда

През този последен период, от атаката на "Хамас" и насам, възникват различни идеологеми и опасни обобщения, на които трябва да се отговори, за да се въоръжат членовете и приятелите на партията ни, тъй като те са принудени да се сблъскват и да ги опровергават ежедневно. Абсолютно необходимо е да следим за развитието им.

Доминиращи са:

• Отъждествяването на "Хамас" с талибаните и цялостното отхвърляне и забрана на борбата на палестинския народ

Тази позиция, която се използва в най-голяма степен от представителите на социалдемократическата партия СИРИЗА, за да оправдаят своето подравняванесъс САЩ и НАТО и уравновиловката на жертвата с насилника, обобщава всички „ислямски движения“ на религиозна основа и ги отделя от всякакъв вид социална, класова, политическа, културна и историческа основа и подход.

Така напр. премълчава, че "Хамас" има за цел да освободи палестинските земи, че в началния си период е представлявала средната класа на Палестина и че масовиати растеж е следствие надългогодишнта неефективност на борбата на "светските" сили, на антиокупационната и социална борба на палестинския народ. Нейната поява (през 1987 г.) и укрепването и са свързани и с антиреволюционните поврати в страните на социализма. В своето развитие тя се промени и сега представлява сегмент от палестинската буржоазия, който вярва, че създаването на палестинска държава трябва да има като ключов компонент създаването на силна национална армия. Реакционното талибанско „движение“ е с известен произход и развитие, и не беше случайно, че САЩ му наследиха едно голямо оръжейно богатство.

• Казват още, че се „Води се война на цивилизациите, че имаме сблъсък на християнско-еврейската цивилизация с мюсюлманската“

Този възглед твърди, че историческото развитието не се определя от класовата борба, а от сблъсъка на цивилизациите. Като култура на един народ той определя "качеството", което се определя от историята, езика, нравите и обичаите и най-вече от религията.

• Други казват: „Нашите национални интереси налагат да подкрепим Израел на всяка цена“

Използват го всички буржоазни партии, които подкрепят стратегическия съюз на Гърция със САЩ и Израел, като твърдят, че "националните интереси го налагат". Крият обаче, че тези „национални интереси” в едно класово общество имат съответен класов знак и в конкретния случай служат на буржоазията, на нейните интереси и домогвания, че повличат народа ни по опасни пътеки.

• Една друга позиция, която се прокарва е, че се създава "антиимпериалистическа ос между Иран - "Хамас" - "Хизбула" - Китай - Русия, която ни налага да я подкрепим срещу САЩ".

Покарва се основно от различни опортюнистически сили. Те основно изповядват, че съществуват капиталистически сили, които са същевременно "антиимпериалистически" и "антифашистки", прикривайки обективния факт, че всички те в същност са капиталистически сили, които имат свои собствени отделни интереси и домогвания, играейки геополитически игри на гърба на палестинския народ, но и други народи от региона. Разбира се, това не означава, че напр. не е легитимно палестинците да търсят международни съюзи и в такива капиталистически държави и силови блокове, които възприемат позицията за независима палестинска държава, за прекратяване на израелската окупация на палестинските територии и т.н. Но до там, нищо повече.

Казваме го това, защото нашият правилен анализ за това какво е империализъм, т.е. монополистическият капитализъм, не може да се тълкува едностранно, което да води до въпрос дали една буржоазна държава като Палестина трябва да търси и такива съюзници на политическо - дипломатическо ниво, които, дори временно, ще засилват антиокупационната борба за създаване на свободна и независима държава.

И това е свързано с въпроси, които могат да бъдат зададени, маргинално днес, защо напр. ние подкрепяме едната страна (конкретно палестинците) от кофликта, тъй като както Палестинската власт на Западния бряг, така и Хамас в Газа представляват части от палестинската буржоазия и техните регионални и международни съюзници също представляват буржоазните интереси в своите страни. На тези идеологеми ежедневно отговаря успешно вестник „РИЗОСПАСТИС“. Такъв вид въпроси бяха подчертани в съответни статии в “РИЗОСПАСТИС” и в идеологическия орган на КПГ “КОМУНИСТИЧЕСКИ ОБЗОР” и ние трябва да поставим наново аргументацията, която оборва тези възгледи, всички тези идеологеми. Незнанието на историята и липсата на социален опит засягат особено по-младите, но и по-възрастните хора, и това е проблем, който трябва да бъде решен чрез предоставяне на необходимата информация и доказателства за правилното разбиране на палестинския проблем и неговото развитие, както, разбира се, и във връзка с кюрдския проблем и други такива.

Д. Интензивната идейно-политическа подготовка и контраатака предполага същевременно непрекъснати масови дейности и разрастване на нашата дейност в работническото и особено младежкото движение

Трябва да сеповдигне дейноста и диалогътпо всички работни места, във всички отрасли, профсъюзи, университетски аудитории, училища, по градовете и селата. Придаваме особенна тежест на позицията на Гърция, но и на въпроса какво трябва да прави гръцкият народ срещу този военен конфликт.

Изразяваме нашата солидарност с палестинския народ, защото държавата Израел и нейното правителство го убива десетилетия наред, със хекатомбижертви, истински геноцид, с окупация на палестинските земи, с апартейд и блокади, като в Газа, със затвори, изтезания и много други.

Изразяваме същевременно нашата солидарност и с израелския народ, който също страда от същата държава Израел, от реакционното правителство на Нетаняху, което постоянно го въвлича във военни конфликти, в кланета срещу съседните му народи и по този начин самият той става жертва на тази варварска политика.

Съдържанието на исканията и лозунгите може да се обобщи в следните:

• Надигаме и подчертаваме правото на палестинския народ за свободна и независима Палестина в границите от 1967 г., със столица Източен Йерусалим.
• Връщане на всички палестински бежанци по домовете им, въз основа на съответните резолюции на ООН.
• Незабавното освобождаване на всички палестински и други политически затворници, държани в израелските затвори.
• Да бъде изтеглена незабавно фрегатата "Псара" от района и да не бъде заменена с друг воен кораб, да се спрат всякакви улеснения към САЩ и Израел.
• Да спре всякакво икономическо-политическо-военно сътрудничество с държавата-убиец Израел и да бъдепризната палестинската държава въз основа на единодушното решение на гръцкия парламент.

По-специално, трябва да информираме още по-широко гръцкия народ и младежта, че геополитическият „шахмат“, който се играе „на гърба“ на палестинския народ, може да доведе до генерализиране на войната, че ясно е свързан с усилията на буржоазните класи в региона да подобрятсвоите позициите в империалистическата пирамида и че може да се свърже или вече е може би свързан с големия вътрешноимпериалистически конфликт за надмощие в световната империалистическата система.

В този контекст трябва да бъдат организирани масови митинги, протестни демонстрации, концерти за солидарности и пр. В зависимост от развитието на събитията и в съответствие с тях трябва да се развива и динамиката на борбата и дейностите ни.

Да отговори на искането на палестинското посолство за събиране на храна, дрехи, стоки от първа необходимост, лекарства и др. Да окажем натиск върху властите за да намерят начини за транспортиранеи предаването им до местоназначението им.

И накрая, днес се изисква да допринесем още по-решително за координирането на силите на международното комунистическо и работническо движение.

КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, както посочва Центраният Комитет на последното си заседание, ние трябва да поставим цялата партия и Kомунистическата Младеж на Гърцияв състояние на постоянна бдителност, с постоянно следене и анализ на развитието и готовностза политическа намеса и дейност.