1 Комунистическата Партия на Гърция (КПГ) от самото начало осъди руското нахлуване в Украйна и изрази своята солидарност с народа на Украйна.

От поне десетилетие народът на Украйна заплаща за конкуренцията и чуждата намеса с цел подялбата на пазарите и зоните на влияние между САЩ, НАТО и ЕС, и тяхната стратегия на "евроатлантическo разширяване" от едната страна, и от друга, стратегията на капиталистическата Руска Федерация и на нейните експлоататорски планове срещу интересите на народите, за укрепване на нейната империалистическа коалиция (Евразийският икономически съюз, Организацията на договора за колективна сигурност) в района на бившия СССР.

Военното нахлуване на Русия, на 24 март, по същество бележи официалното начало на войната, която обаче бе подготвена от много години преди с натрупания там "експлозивен материал". Интересът се фокусира върху разпределението на минералните богатства, на енергията, на земята и трудовия потенциал, на тръбопроводите и на транспортните мрежи, на геополитическите сътрудничества и опори, на пазарните дялове.

Години наред САЩ, НАТО и ЕС методично прилагат икономическа, политическа и военна обсада на Русия, чрез пряка намеса, чрез прехвърляне на мощни военни сили и създаване на военни бази, наливайки постоянно масло в огъня.

След разпадането на Варшавския договор НАТО не само не се разпадна, но дори не ограничи своята дейност. Вместо това НАТО започна да се разширява постоянно, включвайки нови източноевропейски страни и бивши съветски републики. Разполага военните си сили, бази и съвременно въоръжение около Русия. От доста години планира военни сценарии, провежда военни учения в Северно море, в Източна Европа, в Черно море, в Балтийския регион с открит фронт срещу Русия.

Последните събития са поредният епизод в дългогодишната конфронтация за Украйна. Същевременно става дума и за силно съперничество в недрата на украинската буржоазия, което се оформи след свалянето на социализма, за това дали страната ще се присъедини към единия или другия империалистически съюз. В контекста на тази конфронтация САЩ, НАТО и ЕС организираха и подкрепиха, заедно с представители на украинската буржоазия, "оранжевата революция" през 2004 г. и кървавия преврат през 2014 г., използвайки и подкрепяйки крайнодесните фашистки сили с цел установяване на приятелски към тях режим. Русия, от другата страна, отцепи части от украинската територия, като анексира Крим и подсили рускоезичните сепаратисти в региона на Донбас за своите собствени интереси, държавното образувание на които призна малко преди руското нахлуване.

2 Тези събития, 30 години след контрареволюционното събаряне на социализма и разпадането на СССР, са трагични доказателства за историческия регрес, настъпил в началото на 90-те години на миналия век. Този исторически регрес за народите там, но и за работническата класа и народите по цял свят, отвориха "меха на Еол".

KПГ още тогава беше направила вярна преценка, която трагично се потвърди, че капиталистическият обрат, наред с други промени, ще доведе до разчленяването на народи и държави, както се случи и в Югославия, и Чехословакия, поради конкуренцията на буржоазията за контрол върху пазарите, суровините, геостратегическите позиции, транспортните мрежи.

В този процес на контрареволюцията се сформираха новите буржоазни класи, капиталистите, които се появиха в хода на капиталистическата реставрация, ограбвайки десетилетните усилия, труд и богатства натрупвани от единния съветски народ. На тези именно капиталисти са представители правителствата на Путин в Русия и на Зеленски в Украйна. Ето защо, въпреки различията и съперничествата си, те се срещат в антикомунизма, във фалшифицирането на историята и клеветите срещу Съветския Съюз, в укрепването на национализма (руския и украинския), в пренебрегването и игнорирането на работническо - народните интереси. Μанипулативноτο призоваване на антифашизма от страна на днешната капиталистическа Русия, за да прокара своите геополитически планове в региона, е фалшиво. Възползва се от силната антифашистка нагласа и настроения на руснаците и на всичките народи, платили с милиони жертви борбата срещу фашистките и нацистките зверства. Нека не забравяме, че самата капиталистическа Русия, която днес е начело в антикомунизма, поддържа приятелски отношения с крайнодесни групи в много страни, а руското ръководство публично възхвалява идеолозите на руския фашизъм. В същото време не забравяме, че от 2014 г. в Украйна, с подкрепата на САЩ, НАТО и ЕС, действат фашистко-екстремистки десни сили, организиращи погроми, насилие и тероризъм, убийства, кървави кланета като това в Дома на Профсъюзите в Одеса. Става дума за сили, които днес са част от държавния апарат на Украйна и участват в престъпления в рускоезичните райони, както и срещу гръцките ни сънародници.

Народите на Украйна и Русия, но другите народи в региона, са живели заедно в продължение на 70 години, заедно са воювали и победили, заедно са установили своята народна власт, борили са се срещу империалистическите намеси, за общвсвенната собственост на своята земя, на заводите, за подземниτте си ресурси, за водните богатства, изправени пред омразата и класовата война на старите експлоататори, които саботираха стъпките на новата съветска власт. Заедно напредваха в условията на социализма, заедно се бориха срещу нацизма - фашизма, германския империализъм. Националистическата истерия на военните викове не трябва да покрият колективната памет на двата народа, живели десетилетия като братя.

30 години след събарянето на социализма и разпадането на Съветския Съюз всички онези които тогава приветстваха и празнуваха за контрареволюционния обрат, обещавайки един нов свят на мир, сигурност, свобода и справедливост, днес са опровергани по най-оглушителния начин.

Техният свят, добре известният ни "свят на западните ценности" е в същност светът на варварството, на експлоатацията, на войните и бежанците, на икономическите кризи, на стотиците хиляди жертви от пандемиите и военните интервенции. Това е светът на чудовищата, капитализмът. На този свят принадлежат Байдън, Солтс, Путин и Зеленски, но и толкова много други, "авторитарни" или "демократични" режими, всички те са защитници на свободата на експлоататорите които определят съдбите на обикновенните хора, всички те представляват различни образи на диктатурата на капитала.

3 Империалистическата война, която се води днес в Украйна, не е нищо повече от още една брънка в тази кървава верига от войни и антагонизми, която се засили особено след 1991 г., оголена от предишното си идеологическо покритие като уж защита на "западния свободен свят" от "комунистическия тоталитаризъм". Новото е, че сега тя се завръща на територията на Европа, тъй като не съществува вече щитът на социализма.
Не забравяме войните в Югославия които започнаха в началото на 90-те години, под натиска на Европейския съюз, и доведоха до интервенцията на НАТО през 1999 г. с окончателното разлагане на тази страна и нейното раздробяване. Предлогите, използвани тогава от НАТО и ЕС, са същите като тези, които използва Русия за своята военна намеса, "защита от етническо прочистване" и "правото на самоопределение". Раните на Балканите са още отворени и опасностите за народите са все още големи за нови огнища и конфронтации.

Не забравяме и империалистическите интервенции и войни в нашите съседни региони, в Близкия изток и Северна Африка, в Ирак, Сирия, Либия, но и в Афганистан. САЩ, НАТО и техните съюзници въвличат народите в граждански войни, разпалват етнически и религиозни конфликти, намесват се военно, създават окупационни армии, винаги в името на "демокрацията" и "свободата" създават хаос в цели държави, подхранват и подсилват джихадисти и други подобни групировки.

Не можем да забравим и турската интервенция и окупацията на Кипър през 1974 г., която стана с подкрепата на САЩ и НАТО, това продължаващо престъпление срещу кипърския народ, но и различните натовски планове, които през всичките тези години упражняват натиск за разчленяване на острова.

"Ревизионизмът" в международните отношения, поставянето под въпрос на суверенните права, прекрояването на границите, разпадането на държави не са прерогатив на единия или на другия империалистически център. Всички те преразглеждат международните договори, оспорват границите и се намесват военно под различни предлози, когато собствените им интереси го налагат. Антагонизмът между империалистическите центрове е в основата на този "ревизионизъм". Те разкъсват дори някои формални разпоредби на международното право, които бяха наложени в резултат на влиянието на социалистическата система след Втората световна война. Ясно е, че реалното международно право е "законът на силния", законът на този, който има икономическата, политическата и военна власт за да налага своите си интереси. Признават го това техните представители, принудени да подкрепят една или друга страна, двусмислици и неясноти. Вижданията, че в съвременния капиталистически свят може да има мирен порядък с различна "международна архитектура", с "НАТО без настъпателна политика", с един "мирен ЕС" или "съзидателен многополюсен свят" е нереална, пепел e в очите на народите.

4 Европейският Съюз не е "мълчалив" и "непричастен" към тези събитията, както някои сили искат да го представят. От много години той участва активно в империалистическите интервенции, както и сегашната ситуация в планирането на обкръжението на Русия. Той е съучастник в настоящата драма на народите в Украйна. Противоречията в него през всички предходни години по отношение на връзките с Русия отразяват различните цели и приоритети на буржоазията на всяка страна, по отношение на силните икономически връзки с Русия, особено в сектори като енергетиката. Формирането на единно отношение към Русия след началото на войната, което приветстваха партиите "Нова Демокрация", СИРИЗА, КИНАЛ, но и други буржоазни партии у нас, от една страна, не означава, че тези противоречия са разрешени, а от друга от страна, това е "единство", което е насочено срещу народите, защото това е единство в подготовката за война, което поставя народите на ЕС в още по-големи угрози.

Никой не може да е спокоен слушайки военните декларации, които всекидневно адресират лидери на страните членки, както и други представители на ЕС. 30 години след "Договора на Маастрихт" маските падат и стават още по-ясни целите, заличават се разликите и се преодоляват табутата, както цинично признават. Става ясно какво всъщност представлява ЕС – един реакционен империалистически съюз между воюващи помежду си "вълци", но и всички заедно срещу народите.

В този процес, за пореден път в историята, социалдемократическите правителства са на преден план, разсейвайки "мита" за уж "прогресивни правителства", които биха могли да бъдат алтернатива за народите.

Германските социалдемократи, които обявиха огромна програма за нови въоръжения за първи път след Втората световна война, социалистите на Испания и Португалия, лявоцентристкото правителство на Италия, социалдемократите на Дания и Финландия, всички заедно са в конфронтацията с Русия. Решенията им да увеличат военните разходи във всички страни членки на ЕС и НАТО, да облекчат дори строгите бюджетни финансови условия за тази цел, очевидно не са резултат само от събитията в Украйна. Те показват обща подготовка, сигнализират, че навлизаме в период на по-ожесточен конфликт в противопоставянето и антагонизмите.

Войната в Украйна, след руската интервенция, предизвиква опасни перспективи за народите на Европа, но и за целия свят, тъй като империалистическото съперничество навлиза в нова фаза. Опасността от една по-мащабна военна конфронтация сега е по-видим от всякога. Военните речи на политическите лидери на ЕС и страните от НАТО, както и на Русия, заплахите от ядрени удари не трябва да се разглеждат само като словесни крайности.

НАТО за първи път развива своите сили за бързо реагиране в Източна Европа, мобилизира още повече военни сили, планира да присъедини и нови страни като Молдова, Грузия, Босна и Херцеговина, Финландия и Швеция. В Молдова и Грузия има територии, които са се отделили с подкрепата на Русия, и там се намират съсреодоточени силни руски военни сили. Финландия и Швеция са включени в "червените линии" на Русия по отношение на по-нататъшното разширяване на НАТО. В Русия "силите за ядрено възпиране" на страната са поставени под специално състояние на бойна готовност. Беларус одобри с референдум възможността да размести ядрени оръжия на територията си, при условие че НАТО разположи съответно такива оръжия в Полша или Литва.

5 Гърция, с отговорност на правителството на "Нова Демокрация" и същественото съгласие на социалдемократическите СИРИЗА и КИНАЛ, но и на другите буржоазни партии, ескалира своето участие в тези опасни империалистически антагонизми. Всички предишни правителства, по един или по друг начин, са подкрепили всички решения и планове на НАТО относно разширяването на тази бандитска организация и обкръжаването на Русия. Години наред са започнали инсталирането на нови бази на САЩ и НАТО в страната. Наред с базата в Суда (Крит) се създадоха и нови в Александруполис, Лариса и Стефановикио, които се използват като центърове за дислоциране на военни сили към Източна Европа. С тази си дейност те вече са допринесли Гърция да се превърне в "палач" на други народи, но също така превръщат гръцкия народ в "жертва", тъй като страната автоматично се превръща в мишена на евентуални ответни удари. Народът ни вече плащат тежък икономически "данък" за нови въоръжения, които стават за нуждите на НАТО, но и за поскъпването на горивата, енергийната бедност и др.

Гръцкото правителство, чрез един провоенен делириум на министър-председателя, не само обяви решението за прехвърляне на военно оборудване в Украйна, но недвусмислено заяви намерението си да завлече страната и народа ни във виелицата на военната конфронтация на НАТО и ЕС с Русия, предоставяйки всякаква поискана помощ. Участието на Гърция във войната е непосредствено и опасностите за гръцкия народ, в случай на нейното генерализиране, е повече от реална. Аргументите и претекстите на правителството за този избор са опасни и дезориентиращи и трябва да бъдат отхвърлени от народа.

Лъжа е, че "се борим за свободата". Всъщност ни въвличат на страната на една банда разбойници срещу една друга, за това кой ще получи по-голям дял от грабежа на народа на Украйна и на другите народи от региона.

Лъжа е, че с участието си "подкрепяме украинския народ". Подкрепяме онези, които години наред го водеха към разрухата и унищожението, тези, които го направиха боксова круша в конфронтацията си с Русия.

Лъжа е, че се "борим срещу ревизионизма" в международните отношения, защото най-големите "ревизионисти" са нашите съюзници в НАТО и ЕС, които не се колебаят, точно по същия начин както и Русия прави в Украйна, да се употребят военна намеса за разпадането на държави, за "корегиране" на границите.

Лъжа е, че в НАТО "ние сме защитени от турската заплаха", защото самото НАТО не признава суверенни права и граници между своите членки, а говори за "натовска територия" и настоява за опасни споразумения в Егейско море и другаде, което има за приоритет на всяка цена за да задържат Турция в своя лагер, особено сега в условия на голямото изостряне.

Лъжа е, че участието предоставя "новаи възможности" за народа, точно както лъжливи бяха и обещанията към народа за изход от кризата, за изход от пандемията. Плановете за "подобряване и повишаване" на позицията на Гърция и превръщането й в център на енергийното планиране на САЩ вкарват страната ни още по-дълбоко в сърцето на антагонизмите. От всичко това ще се възползват само големите бизнес групи, а не народът. Такива са именно и "целите" на буржоазия, които в момента народът на Украйна плаща с кръвта си.

Нашият народ ще бъде отново призован да заплати сметката! Да продължава да плаща многократно с рискове и заплахи за живота си от военната намеса, рискувайки суверенните си права, с покачването на цените на много потребителски продукти, с още по-голяма енергийна бедност, с нови удари по правата и нуждите му, с цел засилване на разходите за НАТО, и всичко това под доктрината "най-висок приоритет е отбраната на страната".

Различията по някои точки и позиции които повдига СИРИЗА са само претекст, за да запази ролята си на уж алтернативна и по-умерена сила. Тежкото му, антинародно наследство, от предишната му практиката като правителство, потвърждава, че ако тази партия беше днес на правителственни постове, щеше да върви по пътя на своите братски "прогресисти" и "социалдемократи", на своите "прототипи", които се намират в челните редици на военните подготовки по света! От американските демократи до испанските социалисти.

Неговата вина пред народа е голяма. Не само затова, че когато беше правителственна партия пое водеща роля в участието на страната в плановете на НАТО - изгради нови военни бази, модернизира старите, насърчи стратегическото сътрудничество със САЩ, подписа натовското Споразумението на Преспа и др. Не само защото и сега възпроизвежда претекстите и прикрива отговорностите на НАТО и ЕС за войната в Украйна. Но защото и днес той по същество е съгласен с всички цели и ангажименти, които правителството на "Нова Демокрация" поема, като просто повдига някои маловажни различия, казвайки обаче "да" на военните ангажименти, стига да има по-ясен печат на НАТО или ЕС, казвайки "да" на "зелените" енергийни проекти, стига темпото на тяхното изпълнение да е по-бавно, казвайки "да" на въоръженията на НАТО "стига да са по-прозрачни", казвайки "да" на новите народни жертвоприношения стига те да стават с консенсус!

100 години след Mалоазиатската Национална Катастрофа на Гърция нашият народ не трябва да забравя историческите изводи от нея. Именно той заплати за всичките "големи идеи" на гръцката бържоазията, на крупния капитал, за "изпразването ни" от империалистическите съюзници във всички критични моменти. Всички тези бедствията бяха заплатени от народа. Цената на участието на Гърция в Първата империалистическа война и в украинската кампания срещу Съветска Русия бе унищожаването, изкореняването и изгонването на много хиляди гърци от Мала Азия.

Ето защо гръцкият народ трябва да отхвърли реториката на военната пропаганда, които подготвят войната и по-тясното участие на Гърция в нея, да отхвърли проповедниците на НАТО и ЕС, измислените фалшиви "новини", които заливат медиите и интернета, да отхвърли и "антируската истерия", която стига дотам, че демонизира дори творенията на руската културата, да спре опитите да се заглуши всеки глас, който не възпроизвежда идеологемите на евроатлантическите щабове.

6 Истинската солидарност с народите на Украйна и Русия, с другите съседни народи е разгръщането и засилването на борбата във всяка една страна срещу империалистическата война, борбата срещу участието на всяка страна в нея. Именно осъждането на руската военна интервенция, но и осъждането на САЩ, НАТО и ЕС, които предизвикат и подклаждат войните.

Това е борбата срещу империалистическите съюзи, в които се включва тясно гръцката буржоазията и нейните правителства. Това е истинската човешка и народна солидарност, която може да бъде изразена по всякакъв начин. Противопоставянето и изолацията на всички националистически и фашистки групировки, които сеят омразата между народите.

Това е координираната и единна борба на народите, защото само те могат да дадът изход от войната, фокусирайки върху истинските им противници. Организирайки борбата си срещу империалистическата война и причините, които я пораждат, буржоазията, която я ръководи и нейните правителства, империалистическите съюзи, които ни въвличат в нея или налагат така наречения "мир" с пистолет в слепоочието на народите.

Това е солидарността и подкрепата на хилядите бежанци, които в този момент бягат, жертви на тази война, от Украйна в други страни на ЕС и към нашата страна. Добре ни е известната жестоката съдба, която им е уготвена, както се случва и с други народи, жертви на империалистическита войни въпреки всичките "благотворителните декларации".

Народите няма да живеят по-добре, избирайки да бъдат поставени под един национален или чужд експлоататор, а само премахвайки експлоататорския строй. Това е единствнният път за да излязат народите победители.

KПГ се обръща днес към работниците, младежта, самозаетите и селскостопанските труженици, към жените и целия гръцки народ. Призовава ги да бъдат бдителни и готови за борба срещу империалистическата война и участието на Гърция в нея.

Ние няма да избираме никоя банда разбойници!

Истинската дилема днес не е САЩ или Русия, ЕС или Русия, НАТО или Русия. Истинската дилема днес е с народите или с империалистите!

Работническата и народната борба може и трябва да постави своя самостоятелна линия, далече от всякакви буржоазни и империалистически планове. Тази борба няма нищо общо с благопожеланията и клишетата на някои партии, за "мирно разрешение" и "дипломация", и други такива доброначални пожелания, които обаче не фокусират върху причините за войната.

Днес народът ни не трябва да приеме да заплати за тази войната! Това не е негов дълг!

- Никакъв компромис с новите антинародни мерки, които се подготвят в името на чрезвичайната ситуация. Единствено решение е работническата и народна мобилизация за контраатаката.
- Народната борба трябва незабавно да задължи всяко правителство да вземе мерки за защита на доходите на работниците и народа от поскъпването на цените и енергийната бедност.
- За премахване на данъците върху горивата и други потребителски стоки.
- За увеличение на заплатите, за колективни трудови договори, за защита на трудовите права.
- Мерки за защита на пенсионерите и безработните.
- Да се вземат мерки срещу последиците от санкциите срещу Русия, от които ще пострадат преди всичко селскостопанските труженици и самозаетите.

Да се подчертаем и надигнем възможностите и необходимостта от използване на всички местни енергийни източници (лигнит, нефт и газ, геотермална енергия, възобновяеми енергийни източници), за задоволяване на всички, съвременни народни нужди (намаляване на енергийната зависимост, премахване на енергийната бедност, опазване на околната среда) на основата на обобществената собственост и централизираното планиране. Да се засили цялостно борбата, за да спрат енергията, храната и трудът да бъдат "стоки".

Да се организира борбата във всеки регион и работно място, никакво участие в империалистическата война, на никоя страна.

- Незабавно да се спре участието и намесата на Гърция в империалистическата война в Украйна или другаде по какъвто и да е начин и под какъвто и да е предлог.
- Незабавно да бъдат затворени всичките военни бази на НАТО и САЩ у нас.
- Никой гръцки военен корпус не трябва да бъде изпратен в Украйна, в страни, граничещи с нея, или в други империалистически мисии. Никой военнослужещ, офицер или подофицер в чужбина. Да се спре изпращането на военни доставки и средства от Гърция в Украйна.
Наш патриотичен и интернационален дълг е да не допуснем гръцката територия, инфраструктурите и други средства да бъдат използвани като военни плацдарми.

Въоръжените сили на Гърция нямат никаква работа извън границите на страната в името на така наречените "съюзнически задължения". Те са длъжни да защитават границите, териториалната цялост на родината, нашите суверенни права.

Този въпросът е чисто политически, изисква промяна в съзнанието на работническата класа, за да се засили борбата за изход от всичките империалистически съюзи, НАТО и ЕС, с властта в ръцете на народа.

Войната, водена от империализма, се поражда от съперничество между империалистическите центрове и съюзи за преразпределяне на пазарите, на сферите на влияние и на природните ресурси, за надмощие в империалистическата система. Това е война несправедлива, варварска, жертви са винаги народите и у "победените" и у "победителите".

Справедлива е само борбата на народите срещу империалистическото обкръжение и интервенция, срещу участието на чедата на народа в империалистическата война. Справедлива е борбата на народите за защита на териториалната цялост срещу всяка чужда окупация. Справедлива е многостраннатата борба за нуждите и правата на народите, по пътя на свалянето на буржоазната власт, за новото социалистическо общество.

Това е единствнният път за да се прекратят империалистическите войни, капиталистическата експлоатация и варварство, за побратимяването народите.

Това е пътят, който осветява реалната перспектива, за да могат народите да живеят в мир, сигурност, братство и взаимноизгодни отношения, както са живели народите на Русия и Украйна много десетилетия наред, тогава когато власта бе в техните ръце, когато бяха стопани на богатствата които произвеждаха, когато заедно съзидаваха новото социалистическо общество.

Това е правилната страна в Историята и за гръцкия народ, но и за народите от цял свят!

В тази борба КПГ дава всичките си сили, така щото гръцкият народ и другите народи да се борят срещу национализма и империалистическите съюзи на буржоазията, за да се засили общата борба на работниците, за да се отърват най-накрая от системата която поражда само бедност, експлоатация и войни.

Централният Комитет на Комунистическата Партия на Гърция
9 март 2022 г.