30 години след разпадането на Съветския Съюз и контрареволюционното събаряне на социализма, което мнозина тогава поздравиха, защото ужким щеше да направи света „по-мирен" и „по-безопасен", в Европа избухна една нова империалистическа война, след тази в Югославия но и другаде.

Типичното начало на войната е неприемливото военно нахлуване на Русия в Украйна, но експлозивен материал се натрупваше постепенно в региона от доста години.

Независимо от предлозите, използвани от двете страни, войната в Украйна е резултат на засилването на съперничеството между двата враждуващи лагера, за подялба на сферите на влияние, за пазарните дялове, за суровините, за енергийните проекти и транспортните им маршрути. Антагонизми които не могат вече да бъдат разрешени чрез дипломатически и политически средства и крехки компромиси.

От едната страна са САЩ, НАТО и ЕС, които подкрепят реакционното правителство в Киев и паравоенните и фашистките групировки на Украйна. Те именно години наред халагат своите позиции: разширяването на НАТО в източноевропейските страни, противоракетния щит и др., насочени към икономическата, политическата и военна обсада на Русия.

От друга страна се намира капиталистическата Русия, която прокарва собствените си планове за капиталистическо обединение на страните от бившия СССР и която през последните години пристъпи към присъединяването на Крим към Руската федерация и неотдавнашното признаване на „независимостта" на т. нар. „Народни републики" на Донецк и Луганск.

Това е потвърждение на тезата, че войната е продължението на същата политика но с други, насилствени средства. Доказателство за това е, че империалистическата война, гибелът и разрушенията, които тя причинява, неизбежно произтичат от капиталистическите антагонизми и конкуренция.

Войната се води между две държави, Русия и Украйна, чиито народи са живели братски десетилетия наред и са се развивали мирно в условията на социализма. И двете страни се опитват да заличат този исторически факт и паметта на двата народа чрез антикомунизма и антисъветизма. Историята обаче не може да бъде изтрита, напротив, тя доказва, че изходът е в разрез с капитализма, който поражда бедноста и войната. Този друг път трябва да бъде следван от тези два народа, но и от всички народи, днес.

Сегашната военна конфронтация води до война с непредвидими размери, много повече че е свързана с общата конфронтация между САЩ – ЕС – Китай и Русия за господството в световната империалистическа система. Жертви отново са народите на участващите страни но не само те, тъй като икономическите и геополитическите последици от този конфликт засягат народите по цял света.

Гърция активно участва в тези империалистически съперничества, с цел да повиши геостратегическата роля на гръцката буржоазия, което е в същност нейното повишено участие в разграбването и преразпределението на „питата", което се осъществява с нови престъпления срещу народите.

Всичките гръцки правителства, на дясната партия Нова Демокрация, на социалдемократическите ПАСОК и СИРИЗА, подкрепиха и подкрепят всички решения и планове на НАТО относно разширяването на тази убийствена организация в обкръжението на Русия. Пристъпиха към инсталирането на нови военни бази на САЩ и НАТО в страната, като тази в Александруполис, която се превърна в централен възел за прехвърлянето и предвижването на военни сили в посока Източна Европа. Така страната ни се превръща в палач на други народи, но в същото време може да стане жертва, тъй като автоматично се превръща в мишена на евентуален ответен удар и отмъщение, както Русия вече предупреди за Александруполис и за другите военни бази. Същевременно народът ни вече плаща тежък данък с растящите цени на стоките, особенно на горивата, с енергийната си бедност, с повишените военни бюджети. Освен това апетитът на турската буржоазия се възбужда, предявявайки неприемливи претенции към островите в Егейско море и по кипърския въпрос.

Отговорът в полза на интересите на нашия народ не е в насоката да изберем единия или другия империалистически полюс. Дилемата не е САЩ или Русия, НАТО или Русия. Работническата и народната борба трябва да определи своя самостоятелна линия, отделна от всякакви буржоазни и империалистически планове.

Пред лицето на това ново империалистическо престъпление отговорът може да бъде само един: Не на империалистическата война! Само народите могат и трябва да осъдят буржоазията и нейните правителствата в своите страни, тези които ги водят във военната кланица, както в Украйна, така и в Русия, и навсякъде. Да се спре незабавно участието и намесата на Гърция. Да затворим сега военните бази на САЩ и НАТО у нас. Засилване на борбата за излизане от империалистическите съюзи на НАТО и ЕС, за да стане народът ни истински стопанин в страната си.

24.02.2022