Вестник „РИЗОСПАСТИС“, ежедневен орган на ЦК на КПГ, 11 – 12 април 2020г

Избухването на пандемията, бързото й разпространение, тежкитей последици за човешкия живот, особено в по-развитите капиталистически страни и икономики изкараха на повърхността големите, експлозивни проблеми, които, разбира се, съществуваха и преди това, но по много остър и трагичен начин излязоха на пръв план днес. Видими са още по-силноголемите противоречия и контрасти във всички аспекти на социалния, икономически, политически, културен живот, реалността във всяка страна поотделно но и в международен план.

Определено са необходими по-големи колективни усилия и принос на всички, така че не само те да бъдат регистрирани и кодирани, но и и по-дълбоко да се изтъкнат основните тенденции в развитието, както и необходимите изводи и задачина теоретично и на политическо ниво. Така или иначе много въпроси и аспекти са все още в ход на развитие.

*********

Събитията, които са в развитие в този момент – презпоследния месец у нас –по-остро в други страни, показват отновои потвърждават факта, че истинската опасност за всички народи е капитализмът, в най-развитияму етап империализма.Той не само се намира в остро противоречиес нуждите на хората, със самото общественно развитие, но поради изострянето на противоречията и контрастите мунепрекъснато нанася нови, масови и непоправими вреди във всички области,.

Днес е ясно и безспорно, че хародното здравеопазване, грижите, защитата и сигурностна хората са неща несъвместими с капиталистическата печалба, с ненаситниякапитал, с капиталистическия начин на производство.Изборът е един, или ще бъдат наложени решения въз основа на реалните нужди на народите, или те ще страдат, ще живеят в мизерия, непрекъснато ще изплащат от недостига си, за да богатее едно „избрано“буржоазно малцинство.

Особенно сега, след края на пандемията, през следващите месеци, е настъпил часът да се засили съюзът на социалните сили – на наемните работници, на самозаетите малки собственници, на дребните селскостопански труженици – да се засили антимонополистическата – антикапиталистическа линия на борба, да бъде изтъкнато още по-силно нашето алтернативно предложение, перспективата за един социалистически утрешен свят. Необходимостта и актуалността на социализма и на социалистическата революция идват и ще дойдатоще по-настойчиво на повърхността, с нова динамика, все по-близо и по-близо.

*********

Особено в последно време се засилватна европейско и световно ниво процесите и конкуренцията за това как по-ефективно да бъде подкрепена засегнатата капиталистическа икономика.Последиците от пандемията на коронавируса със сигурност са катализаторът за влошаването на сериозните проблеми, които съществуват в капиталистическата икономика.

KПГ, дори и тогава когато управляващите – сегашните но и предишните –ликуваха за„растежа на развитие", предупредаваше че свръхнатрупаните капитали са основната причина пораждаща кризата, че този проблем не само не е преодолян след последната криза, но се изостря, приближава сеопасноста за нова криза, може би много по-рано от очакванията.

Гръцката икономика е още по-остро изложена на тези сътресения, поради нейната така наречена „екстровертност“, а именно заради високата и зависимост от туризма, от корабоплаването и транспортния сектор изцяло.Именно тази „екстровертност“, станала знаме за всички правителства през последните години (Нова Демокрация, СИРИЗА, ПАСОК-КИНАЛ), доказано подкопаваше производственните възможности на страната, толкова ценни и необходими особено в условия като днешните, просто защото това налагаха печалбите на капитала и ангажиментите към Европейския Съюз.

*********

На тази почва се развива в последно време дискусия за необходимостта от силна държавна намеса в икономиката, за един нов „План Маршал“. Тази идея се пласира както от последователите на съществуващите механизми за подкрепа в ЕС –Европейскиямеханизъм за стабилност (ЕСМ), т.е. от Германия, Холандия, Австрия, така и от последователите на еврооблигациите или коронаоблигациите,т.е. от презадължените страни на юга.Употребяват го също и всички буржоазни сили, независимо от фиктивните помежду им противоречия – неолиберали, десни, социалдемомократи от всички отцветки и други.

Тази идентичност в позициите показва голямо им съгласие относно необходимостта капиталистическите държави и техните съюзи, какъвто е и ЕС, да се намесят с експанзивна фискална политика, за да подкрепят, не работниците и народите които отново са големите жертви по отношение на здравеопазването и правата, а бизнес групировките, тяхната рентабилност и печалби. Същевременно целят в засилването на позициите на европейсия капитал срещу неговите конкуренти, а именно САЩ, Китай, Русия и прочее, в рамките на промените които се случват в световната империалистическа система.

Разбира се това не означава, че не съществуват различия между тях, в рамките и на самия ЕС, за това кой ще спечели и кой ще загуби, различия които могат да доведат до още един крехък компромис.

Точно обратното.Страните с по-малък дефицит и по-малки дългове твърдят, че кредитирането на икономиките трябва да бъде въпрос за всяка държава поотделно, чрез съществуващите механизми за подкрепа. От своя страна държавите с по-висок дефицит, като Италия и Испания, които се нуждаят от големи пакети за поддържка на техните бизнес групировки, твърдят, че това кредитиране трябва да се извършва на базата „взаимната отговорност“ за новите заеми.

*********

Това, което се потвърждава за пореден път е лъжата относно тъй наречената „европейската солидарност“.

ЕС и еврозоната са международни съюзи на конкуриращи се държави и икономики, които, особено във времена на кризи „показват зъби“ както между себе си, така и преди всичко срещу народите.Така че онези, които отново хленчат относнолипсата на сплотеност в ЕС и за „общия европейски дом“ който е „в опасност“,знаят добре, че фалшивият образ на обединена Европоа избледнява в очите на народите.

Сривът на от отдавна отслабените и недостатъчни системи за обществено здраве, въпреки героизма на медицинските работници, милионите съкращения на работни места във всички страни, струпването на работници по заводи и по други работни места с риск за тяхното здраве, за да не си загуби печалбите капиталът, конкуренцията на фармацевтичните компании и доставчиците на медицински материали, които ни лишават от драгоценни и нужни доставки, съставляват отвратителния образ не само на ЕС, но и на целия капиталистически свят, дори на страните-витрина, които са на върха на империалистическата пирамида.

Също така се потвърждава, че сместа на буржоазно управление която всеки пътсе избира, не се определя от конкретните политически възгледи на всяко отделно буржоазно правителство, а от нуждите и приоритетите на капитала в един даден момент.Поради тази причина в крайна сметка виждаме социалдемократическите сили, като например СИРИЗА в Гърция, да прилагат ограничителна политика, на която те твърдят че уж се противопоставят, както и неолиберални сили сега да водят по-експанзивна политика, която по-рано и по принцип са критикували.

Това не е нищо ново. Съвременната история е пълна с такива примери. Във всеки случай общият знаменател е следният: Трудещите се са тези, които ще бъдат призовани да платят отново сметката за новите спасителни за капитала икономически „пакети“. Трудещите се са тези, които през последните години плащат непрекъснато за меморандумите и суровите антинародни мерки, които са в силаи днес, след последната криза. От тях ще се изисква да изплатят и новите заеми и дефицити които ще се създадат, с нови мерки които вече се тестват в експерименталната „здравна“ лаборатория, по повод на пандемията.

*********

Такава е ситуацията в този момент в Гърция.

От една страна, хиляди съкращения на работници и служители, отрицателни трудови промени, трудещи се с гъвкави трудови отношения които нямат право дори на оскъдната помощ от 800 евро, катастрофа и унищожаванена самозаетите малки собственници, на дребните селскостопански труженици. А от друга страна, много пари и дотации за големия бизнес и банките.

Тази политика провежда днес в Гърция правителството на „Нова Демокрация“. Същата политика, с несначителни различия,основно по отношение на времето на отпускане на дотациите, предлага и партията СИРИЗА. Всъщност това приближаване на позициите между НД и СИРИЗА, което се осъществява с пропагандното покритие за една фалшива, уж „национална“ отговорност и солидарност, не е изключено да определи развитието на политическия живот утре в страната.

Това обаче не представлява нещо ново. Мастилото от подписите им под третия меморандум през 2015 г. не е все още изсъхнало. Когато стабилността на системата го изисква, те сами анулират тези – неразличими вече – различия по между си. И двете политически партии крият от народа същността: че от тази огромна криза не е възможно и капиталът, и работниците да излязат печеливши. Някой ще загуби и някой ще спечели.

Тази борба за следващия ден трябва от днес да бъде организирана от работническата класа и другите народни слоеве. С искания и цели, които се раждат сега, в борбата за здравето и живота, за нужните ежедневнисредства за преживяване, показвайки истинския враг и противник, а именно капитала, правителствата и съюзите му.

*********

Следователно "Великата идея" на капитала и неговите повсеместни политически представители, за един нов „План Маршал“ за възстановяването на Европа, който ще бъде ужким без ангажименти и меморандуми за народите, в полза ина капитала, и за работниците, е една пълна измама. Паралелите, които стават със следвоенния „План Маршал“, представяйки го даже като „квинтесенция“ на мерките и решенията в полза на народите, са смешни.

Тази историческа измама става не само от идеологическите и политически потомци на тогавашните следвоеннипривърженици на „Плана Маршал“, но и от така наречените „леви“ сили, които просто потвърждават пълната си буржоазна и социалдемократическа мутация.

Струва си да припомним, че американските фондове и капитали, които, съгласно „Плана Маршал“, се вляха в опустошената след Втората световна война Европа не бяха акт на солидарност с европейските народи, а жизнена необходимост за преживяването на самата капиталистическа система.Те бяха използвани веднъж за капиталистическото възстановяване на Европа, което беше от решаващо значение за американския износ, но и за ограничаването на социализма и революционното работническо движение, възникнало в пожара на Втората световна война, с голям престиж сред всички народи по света.Поради тази причина голяма част от „Плана Маршал“ беше насочена към изграждането на инфраструктурите,като в Гърция например, за военни бази насочени главно срещу тогавашната социалистическа система и борбата на народите.

Обачетази следвоеннадържавна намеса за възпродството на капитал и създаването на критични инфраструктури, нито порочния цикъл на кризите прекъсна, нито гарантира благосъстоянието на народите.Предоставените капитали и средства имаха за цел да интегрират народитеитрудещите се, и са ярко доказатествоза голямота влияние на социалните завоевания в СССР и в другите страни на социализма, както и на борбите на народите в Европа.

*********

Днес, за съжаление, този противовес на капитализма не съществува.

Народите обаче ще излязат от тази криза с по-голям опит.Огромните безизходици и историческиат фалит на сегашната експлоататорска система стават още по-очевидни днес. От самите народи зависи те да организират борбата си, своя социален съюз. Да дадат отговор и своето политическопредложение. За това предложениев Гърция се бори само KПГ. Длъжни сме да отговорим чисто и ясно откъде могат да дойдат ресурсите, кой в крайна сметка произвежда цялото това богатство, което едно малцинствоси присвоява.

Пропагандирането и борбата за народните нужди и исканиядориднес, в специалните ограничителни условия на пандемията, нос много по-голяма интензивност и други форми утре, е основно условие за подготовка на народната контраатака, за култивирането на климат на готовност, за мобилизация на силите, за широкия социален съюз начело с работническата класа.

Насърчаването на исканитеднес мерки и средства за облекчение на трудещите сев частния и държавния сектор, на самозаетите малки собственници, на дребните селскостопански труженици, на вишистите професионалисти, на жените и децата от народните семейства, за защита на здравето на народа, за образование и култура, за справедливи решения на проблема с бежанците и мигрантите, за възстановяване на демократичните права и свободи, запремахването на всички закони ограничаващи синдикалната и политическа дейност, срещу държавния и полицейски авторитаризъм и репресии, вървят ръка за ръка с разкриването на причините за кризата и на необходимостта тежестите и последствията от нея да паднат върху капитала, а не върху работническата класа и народните маси.

Премахване на всички антинародни закони и меморандуми. Премахване на данъчните превилегии и облекченията за монополните групи. Държавната хазна да се напълни от капитала и плутокрацията. Удар вурху спекулата и черния пазар. Зачеркване на държавния дълг, който не е създаден от народа, но той го изплаща скъпо и непрекъснато през всичките тези години. Оттегляне от опасните планове на НАТО, където страна ни плаща 4 милиарда евро на година. Цялостно противопоставяне на НАТО и ЕС, излизане на Гърция от тези империалистическите съюзи.

Нужно е да пропагандираме единственната алтернатива иреален изход, превъзходството на социализма, наобщественната собственост върху средствата за производство, нанаучното централизирано планиране, на народната власт, която може единственно да доведе до народното благоденствие, мира и прогреса на човечеството.