Връзки към старите страници на ККЕ

Международните страници на ККЕ постепенно се прехвърлят на нов формат. Можете да намерите вече обновените страници (с цялото си съдържание) на следната връзка

ЦК на Комунистическата Партия на Гърция - КПГ

Изявление за смъртта на лидера на кубинската революция Фидел Кастро

В свое зявление за смъртта на лидера на кубинската революция Фидел Кастро ЦК на КПГ отбелязва:

„ЦК на КПГ с огромно прискърбие се прощава с една легендарна личност на международното комунистическо движение, с вожда на кубинската революция, Фидел Кастро.

Изразяваме нашите най-искрени съболезнования на президента на Куба Раул Кастро, на ЦКна Комунистическата Партия на Куба и на целия кубински народ.

Фидел Кастро e раден на 13 август 1926г. в град Биран и завършва право в Университета в Хавана. Като студент още взема участие в революционното движение срещу диктатурата на Батиста, която се ползва от откритата подкрепа на САЩ.

На 26 юли 1953 г. влиза на чело на революционна група, която осъществява нападение срещу казармата Монкада, с цел да се повдигне народът на острова срещу диктатурата. Опитът обаче е неуспешен и той, както и другарите му, биват арестувани и съдени. Въпреки неуспеха „26 юли“ се бележи като началото на голямата народнасъпротива срещу диктатурата на Фулхенсио Батиста.

Пред обвинителите си в съдилището, на 6 октомври 1953 г. в Сантяго де Куба, Фидел Кастро казва: „Що се отнася до мен, аз знам че затворът ще е толкова строг колкото не е бил за никой друг, знам че ще се изправя пред заплахи, провокации и безчестно насилие. Но не се страхувам, тъй като не ме е страх и пред яростта на мерзкия тиранин, който отне живота на седемдесет мои братя. Осъдете ме, това няма значение, да знаете че Историята ще ме оправдае."Съдът го осъжда на 15 години лишаване от свобода.

На 15 май 1955г. Фидел Кастро е освободен и в началото на юли заминава за Мексико, където организира и обучава бойна група от революционери, в редиците на която учстват всички велики лидери на кубинската революция, като Камило Сиенфуегос, Хуан Алмейда и Ернесто Че Гевара.

Революционерите поставят началото на партизанското движение в планините на Сиера Маестра и революционната армия, която се създава, се основава на политическата и вонната подготовка, която беше започнала от „Движението 26 юли“ водено от Ф. Паис, от Народната СоциалистическаПартия на Куба, както се наричашепо това време Kомунистическата Партия на Куба и от „Революционната Дирекция“, която бешесъздадена от революционери студенти. Армията се базира и върху дейноста на организираните народни сили в градовете, на нелегалната дейност която разгръщат комунистите по работните места, сред бедните земеделци и младежта. Тази подготовка на работническата класа и на другитенародни слоеве има решителен принос за успеха на революционната борба. Това саи основните компоненти, които се обединяват и създават„Обединените Революционни Сили“, които в крайна сметка през 1965 възстановяваторганизационно Комунистическата Партия на Куба.

На 1 януари 1959г. Народната Партизанска Армия на Куба влиза триумфално в Хавана, след единдълъг период на борба на кубинския народ срещу диктатурата на Батиста, която открито се опира на САЩ. Кубинската революция доказа на цял свят, че империализмът не е непобедим. Съветския съюз и социалистическите страни веднага иразяват пълната си подкрепа.

Две години и четири месеца след победата на революцията кубинският народ начело с революционното си ръководството и на самия Фидел Кастро, отблъсква в залива „Плая Хирон“ нахлуването на 1400 наемни убийци, изпратени от правителството на САЩ.

На реч пред грандиозния митинг, проведен на 16 април 1961г., в чест на загиналите от бомбардировките (малко преди дебаркирането на наемниците на ЦРУ), Фидел Кастро за първи път провъзгласява социалистическия характер на революцията. В продължение на десетилетия, Фидел Кастро, от позицията си като президент на Куба и ръководител на Комунистическата Партия на Куба, е начело на борбата на народа си за изграждането на социализма в трудните условия на империалистическата агресия и обкръжие, особено след контрареволюционните преврати в Съветския Съюз и другите социалистически страни през 1989-1991.

Фидел Кастро оставя едно много ценно наследство на международното комунистическо движение и особено на кубинския народ, в борбата му срещу американското ембарго, което продължава, и срещу всички опити за подкопаване на социалистическия път за развитие, в които извънредно участие имат САЩ и ЕЕ.

Фидел Кастро ще остане завинаги в живата памет и в колективното съзнание на народите, на подтиснатите от цял сват в тяхната борба за освобождението на човечеството от експлоатацията на 1овек от човека, за крайната победа, за спциализма – комунизма.

Hasta la victoria siempre!»

Атина, 26 ноември 2016г.