От 8 до 10 ноември в Лисабон се състоя 15-тата Международна Среща на Комунистическите и Работническите Партии на тема “Задълбочаването на капиталистическата криза, ролята на работническата класа, задачите на комунистите в борбата за правата на трудещите се и народите. Настъплението на империализма, международното разпределение на силите, националният въпрос, класовата еманципация и борбата за социализъм”.

На срещата участваха 75 партии от 63 страни. 14 партии, които не успяха, по различни причини, да присъстват, изпратиха приветствия. Участниците в срещата отдадоха почит на комуниста Алваро Кунял – генерален секретар на Португалската комунистическа партия, виден деец на комунистическото движение, във връзка със 100-годишнината от неговото рождение. Те приветстваха борбата на трудещите се от цял свят, откриваща пътя към съюз на работническата класа с народните слоеве против монополите, за борба против капитализма, за социализъм. Потвърдиха международната солидарност с народите на Палестина, Сирия и обширния регион, с народа на Социалистическа Куба, с всички народи, сблъскващи се с империалистическата агресия, войната, шантажа и интервенцията. Участниците изразиха подкрепа за комунистическите и работническите партии, действащи в условия на нелегалност, сблъскващи се с държавен натиск, с преследване и ограничаване на дейността на комунистите.

На срещата се обмени опит и мнения за събитията, свързани с капиталистическата криза, са предислоцирането в международната империалистическа система и с изострянето на междуимпериалистическите противоречия и заплахите отобширни империалистичски войни и интервенции, с развитието на класовата борба и задачите на комунистите.
На срещата бяха анализирани основните страни на международните събития на фона на кризата на капитализма, която вече 6-та година се изостря и задълбочава. ΓΚΠ и други πартии отбелязаха, че става дума за криза на свръхпроизводство и свръхнатрупване на капитал, изразяваща изострените противоречия на капитализма и особено на основното противоречие между обществения характер на производството и частното присвояване; кризата показва исторически устарелия и античовешки характер на капиталистическата система.
Паралелно се наблюдава предислокация в международната империалистическа система, нейните основни признаци са отслабването на САЩ, ЕС, Япония и засилването на разтящите капиталистически държави. Това води до рязко изостряне на конкуренцията и противоречията, в частност в Източното Средиземноморие, в Персийския залив, в Каспийско море, в Африка и в Южния Тихи океан.

На Международната среща бяха изказани различни гледни точки за природата на противоречията между старите и разтящите капиталистически държави. Някои партии смятат, че тези противоречия работят в полза на народите и на техните борби. КПГ и други партии подчертаха, че става дума за противоречия между страни със силна монополистическа основа, в които господстват капиталистически производствени отношения и че работническата класа не трябва да застане на страната на една или друга буржоазна класа и да участва в тяхната междубур-жоазна конкуренция.

Имаше различни оценки за природата на събитията в Латинска Америка. КПГ и други партии смятат, че капиталистическото развитие е антинародно и в този регион. Не трябва да се смята, че буржоазните правителства, в това число правителствата на силните капиталистически държави, участници в Г-20, подпомагат антиимпериалистическата борба. Тази дискусия се прехвърля и на позицията по отношение на различните междудържавни капиталистически съюзи. КПГ и други партии подчертаха, че империализмът, съгласно ленинската теория, е последният, висш стадий на капитализма и не се ограничава само в агресивната външна политика на най-силните капиталистически държави. Отбеляза се, че откъсването на политиката от икономиката води до грешни изводи и се почерта, че признаците на империализма произлизат от неговата природа – от монополния, загниващ капитализъм.

Расте борбата около различни варианти на буржоазното управление, разпределението на остатъците от обезценяването и разрушаването на капитала. Ηезависимо от формата на управление – целта е една и съща, а именно, ръстът на процента на печалба чрез ръст на степента на експлоатация на работническата класа и концентрация и централизация на капитала във вреда на дребните производители в града и селото, във вреда на народните слоеве.

Дълбочината на кризата и трудностите в управлението на кризата водят до ръст на агресията на капитала и неговите политически представители. Расте авторитаризмът, държавният натиск, антикомунизмът. Нанася се удар по демократичните и суверенните права на трудещите се. Буржоазните политически системи стават все по-реакционни, засилват се опитите за тяхната защита и преобразуване. В тези рамки и докато работническото и революционното движение не преминават в контранастъпление отново се появяват и засилват фашистките сили, а също и реакционните тенденции.

Различни гледни точки се изказаха и по въпроса “реформа или революция” и особено по въпроса за реформите на капиталистическа почва. КПГ и други партии подчертаха, че не трябва да се бъркат конкретните антимонополни антикапиталистически цели на борбата на работническото движение със стратегията за реформи, която едва ли може да демократизира и да преобразува капитализма и да открие пътя към социализъм. Отбеляза се, че работническо-народната власт е необходимо условие за сваляне на господството на монополите и капиталистическите производствени отношения. КПГ и други партии акцентираха върху необходимостта от борба срещу социалдемокрацията и отбелязаха, че борбата срещу империализма без борба срещу опортюнизма е само “празнословие”.

КПГ и други партии защитиха закономерността на социалистическа революция и строителство и подчертаха, че в историята зад “националните модели” и “разнообразните пътища към социализма” се прикрива ревизията на нашата теория и се оправдава отклонението от принципите на нашия светоглед.
КПГ и други партии подчертаха необходимостта от засилване на комунистическите и работническите партии, от засилване на класовото работническо движение. Отбелязаха, че социализмът е единственият истински алтернативен изход за народите.
КПГ и други партии акцентираха, че единството на  международното комунистическо движение не се постига на основата на една минимална общност от позиции между партиите, а на основата, диктувана от необходимоста от изостряне на класовата борба за социализъм, в защита на марксизма-ленинизма и приноса на социализма, опираща се върху необходимостта от формирането на единна революционна стратегия срещу капитализма.

На 15-тата Международна среща на комунистическите и работническите партии бяха приети рамки за Съвместни действия, които заедно ще провеждат комунистическите партии, а също така бяха подписани някои резолюции по отделни въпроси.

Прие се решение за разширяване на Работната група, отговаряща за подготовката на Международните срещи, с други партии. Работната група се състои от следните партии: Белгийската партия на труда, Комунистическата партия на Бразилия, Комунистическата партия на Гърция, Комунистическата партия на Индия, Комунистическата партия на Индия (марксистка). Комунистическата партия на Испания, Комунистическата партия на Куба, Ливанската комунистическа партия, Португалската комунистическа партия, Комунистическата партия на руската федерация, Руската комунистическа работническа партия, Комунистическата партия на Украйна, Комунистическата партия на Турция, Комунистическата партия на Бохемия и Моравия, Комунистическата партия на Еквадор, Южноафриканската комунистическа партия.

ОТДЕЛ МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ на ЦК на КПГ